Тази слънчева снимка е на колегата Красимир Крумов, момчето с жълтата фланелка. Светла му памет. Тя е ценна не само защото е от неговия личен архив, но и защото е запечатала в кадъра красивите стари шуменски къщи отзад, които вече не могат да се видят. За тях и за хората, които са ги обитавали, научаваме от разказите на вече все по-малко живи свидетели. Книгата на РИМ – Шумен „Главната улица някога – от гарата до площад „Оборище“ обаче ще задоволи любопитството на всеки, който пожелае да се върне назад във времето.
В началото на 80-те години шуменският художник и кинолюбител Ростислав Бакалов изработва скица на главната улица на Шумен от 1920 до 1945 г. и я предоставя на музея. Тогава започва и дългогодишната издирвателска работа на авторите Бета Хараланова и Стела Славчева. Ще направим заедно с тях една носталгична разходка.
Най-напред ще влезем в сладкарницата, която се е намирала на ъгъла на жълтата къща, поканени от ето тази реклама във вестник „Шуменска заря“ от 1933 г.:
„При сладкарница „Шкодра“ на Байрям Алиев екстра ръчна боза, която по вкус и хранителна стойност превъзхожда всички други. Халви, бонбони, шоколади, бисквити, равни корабета, карамели, баклави и какво ли не още с 20% намаление – напук на кризата.“
Боза, бонбони и шоколади са се продавали и по-късно, защото макар и под друго име, сладкарница там е имало до събарянето на къщата през 80-те години. По спомени на любители на леденото лимонадено удоволствие, пандишпанените пасти с разноцветни розички и сладоледа „Ескимо“ сладкарницата тогава се е казвала „Пчела“.
В скицата на Радослав Бакалов до сладкарницата е отбелязана агенцията за вестници на Димитър Радев. Липсват само малките вестникарчета, които са огласяли главната улица с новините от първите страници на току-що отпечатаните броеве. Името на Димитър Радев като собственик на вестникарската агенция „Куриер“ фигурира в списък с печатари, книжари, книгоиздатели, продавачи на вестници и списания от 1928 г., съхраняван в Държавния архив на Шумен.
От съобщение пък във в-к „Шуменска поща“ от 1936 г. става ясно, че площадът отпред се е казвал вече „Цар Борис III“. Името на този площад се е променяло не веднъж през годините. През Възраждането той се е наричал „Кушир“ и е „служил и за пазарище“, както пише Петър Кърджиев. По времето на народната власт носи името „9 септември“, а днес – „Освобождение“.
И през 80-те години тук са се продавали вестници и списания. Точно на това място порасналият вече Краси и неговите приятели са се редили на опашка пред тогавашния РЕП, за си купят поредния брой на сп. „Космос“ или „Паралели“.
В по-старо време до агенцията на Радев е била парфюмерията на Кърджиев – един от най-посещаваните магазини в тази част на града. Обява във вестник „Шуменска поща“ от 1937 г. гласи: „Уважаеми дами, не пропускайте случая! В града ни пристигна най-новата, най-фината и по състав единствена по рода си Пудра „Боте“, която ще намерите само в парфюмерията на Тодор Кърджиев. Няма да Ви ласкаем с думи, един опит само, би бил достатъчен, за да се уверите. Искайте рекламни проби безплатно.“
Изминали сме не повече от 15-тина метра от Пощата и ето че стигаме до изчезналата днес улица „Илия Р. Блъсков“. В описанието на Бакалов е записано, че тя води към гимнастическия салон „Юнак Крум“, който се е намирал срещу Андрейковото училище.
Тук главната улица се е сливала с „Казанджийската“ – най-живописната и шумна някога улица в Шумен с наредените една до друга разноцветно боядисани, представителни къщи. Преди събарянето там е имало магазини за домашни потреби и платове. В миналото там е била и аптеката на Васил Кършев, „магистър на фармацията“ от Виенския медицински университет. След Първата световна война той я откупил от Антон Вайсман – също аптекар в Шумен, но през 1947 година станала част от държавното аптечно предприятие в града като аптека №2. Архивите разказват, че Васил Кършев е бил активен член не само на Аптекарската кооперация в София, но и деен участник в Шуменското археологическо дружество.
До средата на миналия век в съседство са се намирали „модната“ шивачница и дрехарницата на Синто Фархи, както и магазин „Папагал“ на братя Мизрахи. Те са посрещали претенциозни дами, които са си избрали европейски облекла и „копринени платове за вечерни рокли“. През 1942 година обаче престават да съществуват заради приетия година по-рано Закон за защита на нацията.
В това носталгично връщане по главната улица на Шумен извървяхме една много, много малка част от нея заедно с момчето с жълтата фланелка от снимката, с Бета Хараланова и Стела Славчева от историческия музей. Струваше си да го направим заради паметта – и общата, и личната.
Шуменецът Александър Марков, който е на хиляди километри оттук, написа преди време: „Много улици извървях по света. Улици с дълга история и пъстра култура. Но има една, по която макар и далеч от родния град, продължавам да „вървя“ и днес. Главната улица на Шумен.“ Ако искате да продължите това връщане, прочетете и неговите спомени.
Още по темата:
Редакционен коментар: Ремонтират центъра на Шумен
Арх. Димитър Кръстев: Не сградите, а нашето безразличие е срамно
Арх. Анета Василева: Недовършеният център на Шумен би предизвикал сериозен международен интерес
Срещи с миналото
Роза Енчева
24shumen.com
