Анета Василева е архитектурен историк, критик и публицист. Тя е доктор по история и теория на архитектурата, специализира в областта на следвоенната архитектура и опазването на архитектурното наследство и преподава в катедра „История и теория на архитектурата“ на УАСГ – София.
Съосновател е на архитектурната група WhATA, на ГРАДОСКОП и на фондация „Ново архитектурно наследство“ (НАН), член е на българската група към DOCOMOMO International (Международната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение), на Международния научен комитет за образование и обучение на DOCOMOMO International и на БНК на ИКОМОС (Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места).
– 24 млн. лв. общо със средствата за проектиране и надзор е предвидила общинската администрация в Шумен за благоустрояване и реконструкция на централната градска част от пл. „България“ до х-л „Мадара“, стана ясно на последната сесия на Общинския съвет.
Според Вас, арх. Василева, какво може да се направи с тези средства? В документите се посочва, че става дума за цялата пешеходна алея.
– Добре е публичните средства винаги да се насочват към реално подобряване на публичната среда. Един удачен подход би бил да се направи анализ на състоянието на централната градска част на Шумен и да се въведе етапност в намесите. Например, коя зона е в най-лошо състояние – изтрита боя и дефектирала асфалтова настилка в зоната от „Кристал“ до площад „България“, необживяна и климатично проблематична среда в зоната около хотел „Мадара“ и т.н. След това да се създаде визия за развитие на тази централна градска част, отчитайки нейните ценностни и уникални характеристики, и чак след това средствата да се разпределят за обмислени намеси, базирани на този анализ.
– Като специалист, който се е занимавал с този въпрос, посочете кои са достойнствата на сегашния център на Шумен. Какво е добре да се запази? Какво не е добре да се прави по него и какво да се направи?
– Основната характеристика на централната градска част в Шумен е изобилието от пешеходни пространства, предлагащи места за срещи, за свободно движение или за почивка, оформени с много отношение към средата, с много добър дизайн и архитектурен детайл. Пешеходната зона на три нива на града, разработена в началото на 80-те по проект на шуменските архитекти Иво Петров и Добрил Добрев, е един от най-емблематичните проекти за пешеходна улица в архитектурната ни история, носител на национални награди и включен през 2022 г. като един от 6-те архитектурни обекта, представящи архитектурата на България след Втората световна война в изложбата „ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност“, организирана от Фондация „Ново архитектурно наследство“ в РЦСИ „Топлоцентрала“ – София с подкрепата на Министерството на културата по повод 30 години от приемането на България в Европейския съюз.
В тази връзка за мен централната пешеходна зона на Шумен по бул. „Славянски“ в частта му на три нива от пл. „България“ до хотел „Централ“ и сградата на Районния съд трябва да се третира като архитектурна и ландшафтна ценност, с много внимателно отношение към важните пространства, елементи, материали и детайли. Трябва да се има предвид, че всички пейки, бордюри, стъпала, цветарници и осветителни тела там са проектирани, избрани и изработени за конкретната среда. В проектираната от арх. Иво Петров и арх. Добрил Добрев част от пешеходната зона те отговарят на единния композиционен модул и диагоналната система, зададени от проектантите.
– В редакционния коментар на 24Shumen.com беше изразена позицията, че, ако не се реши въпросът с недовършените бетонни сгради до хотел „Мадара“, работата по централната част ще бъде наполовина свършена. Вие как мислите?
– Съгласна съм. Това е пак във връзка със споменатия по-горе необходим анализ, който да предшества намесите в централната част на града. Такъв анализ със сигурност ще покаже, че проблемите в тази зона са най-сериозни и колкото и да е трудно, е добре да се започне оттам или поне да се работи успоредно.
– Според някои Ваши колеги от Шумен има други по-важни въпроси за решаване по отношение градоустройството. От толкова дълго време стоят там, че вече сме свикнали с тях и сякаш сме престанали да ги виждаме! Как подобни обекти влияят върху града и хората?
– Недовършеният т. нар. „Нов център на Шумен“ – бетонните тела до хотел „Мадара“ за съжаление са в контрапункт с качествената градска среда в човешки мащаб, която създава бул. „Славянски“ с пешеходната си зона на три нива по-долу. Проектът за ново „Централно градско ядро“ е на софийския колектив на арх. Иван Сиврев от 1988 г., той е част от програмата „Дипломатически корпус“ и остава недовършен след политико-икономическите промени през 1989 г. Но той е изначално проблематичен – с контекстуални дефицити, проблеми с мащаба и нарушаването на историческата тъкан на града там. Още по-проблематичен е фактът, че вече над 30 години той доминира центъра на града и създава усещане за западналост, което Шумен не заслужава.
– Всички знаем, че недовършените бетонни сгради са частни, че общината има много малък процент собственост. Какви са възможните решения, според Вас?
– Нямам нужната пълна информация, за да предложа решение на този въпрос. Необходимо е да се докаже, че е възможна нова функция на сградите, което да позволи тяхното съвременно използване, да осигури рентабилност, добра функционална организация за новото предназначение и да даде решение, което в максимална степен да подобри околната среда.
Има много подходи. Например, могат предварително да се направят студентски и международни архитектурни работилници, както и срещи, и дебати, които да тестват възможни решения и да ги комуникират с местната общност. Мястото вече е било обект на архитектурни изследвания и дипломни архитектурни работи в България и чужбина и смятам, че един включващ, отворен процес по анализ и обсъждане на бъдещата му съдба, би предизвикал сериозен международен интерес, от което Шумен само ще спечели, включително като архитектурна и туристическа дестинация.
– Има ли място държавата при решаването на този проблем за града? Може ли да се търси отговорност за наследството, което е оставила на Шумен, или е въпрос на давност?
– Въпрос на разговори и на управленска отговорност. За едно съм сигурна. Основната цел трябва да е да се вдъхне живот на една част от града, която въпреки централното си местоположение, е изолирана и обезлюдена. Да се формира ново публично пространство и в крайна сметка да се приобщят тези „бетонни гиганти“ към града, като едновременно се признае тяхното съществуване за определяне на съвременния характер на мястото и се смекчи контраста с исторически напластената среда наоколо.
Роза Енчева
Още по темата:
Редакционен коментар: Ремонтират центъра на Шумен
Арх. Димитър Кръстев: Не сградите, а нашето безразличие е срамно
24shumen.com
