Изложбата „Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” може да бъде разгледана в Мраморното фоайе на музея от днес, 28 ноември. Тя се реализира съвместно от Етнографския музей на открито „Етър” и регионалните исторически музеи в Шумен, Ловеч и Габрово, съобщават от пресцентъра на Община Шумен.
Артефактите са от периода от края на ХVІІІ до първите години на ХХ в. – време, по което куюмджийството е толкова престижен занаят, че майсторите са почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Изложбата запознава посетителите със съдбата на известни в миналото майстори, с използваните от тях техники, със специфичните инструменти, модели и форми. Близо 400 експоната представят двете характерни направления при художествената обработка на метали – златарството (изработка на ювелирни предмети от благородни метали) и дюкмеджийство (създаване на предмети от неблагородни метали).
Включените изделия, изработвани от куюмджиите са накити, предмети от бита и църковната утвар. Най-популярни и разнообразни са накитите – белег на материално благополучие, съобразени с формите на тялото и с носията, която допълват. Затова подобаващо място е отделено на костюмите – характерната за Габровско женска сукманена носия със сокайното забраждане и на Преславско-смядовската двупрестилчена носия със сокайно забраждане, носени в Шуменско. Интерес представляват изделията за бита. В началото на ХХ в. в градските среди започват да навлизат различни видове подноси, чаши, зарфове, вилици и лъжици, изработени от български майстори. Много от тези предмети, както и новите модели накити, са подражание на западни образци. Църковната утвар се състои от предмети, с които свещениците изпълняват различни служби и тайнства. Изработването на ритуални предмети превръща занаятчията в творец. Освен добро познаване на техниката, се изисква той да прояви майсторство при украсата.
Дюкмеджийството е малко познато днес, но в миналото е било важна част от дейността на майсторите. Свързано е с изработка на практични предмети от олово, мед, бронз (мед и калай), дудия (цинк и калай), пиринч/месинг (мед и цинк). Изработваните изделия са предназначени за домашни нужди – дръжки и резета за врати и прозорци, вилици и лъжици, барутници, оловни павурчета за ракия, светилници и др.; за занаятчийски потреби – модели на куюмджийски изделия, мущи, дивити, пиринчени дръжки за ножове, дюлгерски отвеси, везни за кантари, печати на църкви и учреждения; за накити – пръстени, гривни, чапрази, обеци (основно от мед, бронз, месинг).
Предпоставка за просперитета на златарския занаят в град Шумен е наличието на значителен брой мюсюлмани, които проявяват подчертана склонност към битови вещи и накити от благородни метали. Образци на изработени изделия от българските куюмджии могат да бъдат видени в изложбата.
В изложбата е включена и любопитна информация за значението и ролята на накитите в народните традиции, за обичаи и вярвания, за историята на занаята, за начина, по който куюмджиите са търгували или рекламирала стоката си.
Специален модул е предназначен за децата, които имат възможност да се запознаят с куюмджийството докато се забавляват и играят. Видеоматериали представят интересни тематични презентации, като например „Как се гласи сокай” и „Основни техники в производството на изделия”, предвидена е възможност и за творчески занимания.
За подготовката на изложбата са използвани документи и материали, предоставени от Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово, Исторически музей – Севлиево, Музей на художествените занаяти и приложни изкуства – Троян, както и личен архив и разкази на майстори-куюмджии. Регионален исторически музей – Шумен участва с близо 100 експоната, голяма част от които са изработени от местния майстор-златар Иван Христов Куюмджиев.
