Айнур Явузкан – един от символите на голямото преселване от България в Турция през лятото на 1989-та, се срещна с журналиста Бехич Гюналан, който улови момента, в който тя държеше куклата си на гарата край Одрин (Edirne). След 30 години. Това съобщи преди дни агенция Доган хабер ажансъ (DHA), цитирана от колегите от 24rodopi.com.
Медиите в южната съседка отбелязват, е кадърът от лятото на 1989-та е от снимките, които символизират тежкото положение на турците в тоталитарна България , които вследствие на асимилационната политика на управляващата партия бяха принудени да заминат за Турция, но тази с Айнур Явузкан се откроява сред тях. Авторът е участвал в много изложби с нея.
Журналистът и фотограф Бехич Гюналан увековечи „насилствената миграция“ от България през 1989 г. със снимките, които направи на жп гара Капъкуле в Одрин, пишат медиите. Гюналан направил снимка на малко момиченце, седящо върху куфарите с кукла на гарата по това време.
„Вземайки със себе си само онова, което можеха да носят, турците трябвало да си тръгнат набързо, оставяйки след себе си спомени за своите къщи, гробовете на своите близки и понякога, близките си. Дестинацията им беше граничният пункт Капъкуле, разделящ България и Турция. Гюрсел и Айшегюл Кьосе бяха сред тях и ги придружаваха децата им, осемгодишният Айхан и шестгодишната Айнур.
Те се качили на влака до Турция и спрели да починат, когато пристигнали на гарата в Одрин. Айнур, с уморена усмивка, едва ли знаела целта на това неочаквано пътуване и се занимавала повече с грижата за куклата си, отколкото за обкръжението си. Така тя без да знае позира за Бехич Гюналан, когато последният търсеше перфектен образ, който да отразява този съдбовен ден в живота на българските турски изгнаници. Гюналан намерил Айнур и нейния брат Айхан 30 години по-късно и те най-накрая уговорили среща в Текирдаг. Това беше емоционален момент и за двете страни“, пише DHA.
Явузкан видяла снимките си, отпечатани по първите страници на вестници и списания години по-късно, но така и не разбрала кой е направил снимката. „Почти се разплаках, когато отново видях снимката тук“, казва тя.
„Отново преживях онези дни. Беше тежка година за нас, но ние винаги оценяваме това, което страната ни направи за нас“, каза нейният брат Айхан Кьосе.
Авторът на снимката Гюналан казва, че винаги се е чудил къде е това момиче. „Беше като онова момиче на корицата на National Geographic и трябваше да я намеря“, допълва той, визирайки Шарбат Гула, която украси корицата на издание на списанието от 1984 г. и донесе слава на своя фотограф Стив МакКъри.
През 2010 г. снимката на момиченцето, което участва в изложбата в град Чорлу, Текирдаг, привлякло вниманието на Мехмет Джебеджи, заместник-кмет на Ергене, който също е изселник от България. Джебеджи е организирал издирване на момичето от снимката. Поради това, че по същото време, когато е направена снимката, на гарата са били пристигнали изселници от Шумен, усилията са били насочени именно към изселниците от този регион, но издирването на момичето не дало резултат.
През 2015 г. албумът, съдържащ снимките на имиграцията на Бехич Гюналан, е отпечатан от Бурсенска голяма община и разпратен по цяла Турция. Зам.-кметът на Ергене Мехмет Джебеджи, разглеждайки разпространения албум, вижда друга снимка на момичето, снимано с брат ѝ. Джебеджи, който разпознава брата на момичето, стига до семейството установило се в Чорлу и с корени от Силистра. Установява се, че момичето от снимката, което Джебеджи издирва, е Айнур Явузкан, която живее в Англия. Джебеджи кани Айнур в Ергене, като и обяснява и причината за това.
Айнур Явузкан, която пристига от Англия в Ергене заедно с куклата си като гост на Мехмет Джебеджи, се срещна за пръв път с журналиста и фотограф Бехич Гюналан – човекът, който я е снимал преди 30 години.
„С този тъжен кадър, който се превърна в снимка – символ на драмата и трагедията на изселническата вълна през 1989 г., се срещнах на жп гарата на Капъкуле. Въпреки всичката драма на феномена имиграция, момиченце реше косата на куклата си в своя собствен детски свят. Опитваше се да я разкраси. Замръзнах, дори не чух звука на копчето. Признавам, че в този ден не знаех, че кадърът, който ще заснема в този момент, ще бъде отражение на цялата миграцията през 1989 година. Снимката беше корица на научна публикация в Станфордския университет в САЩ. Превърна се в любима снимка на изложбите и предпочитана за плакатите. Времето започна да я превръща в символ и я направи край на една история. Днес се радвам много да се срещна с Айнур, която е на тази снимка. Защото това беше най-популярната снимка на всяка изложба. Независимо, че са изминали 30 години, днес сме заедно. Благодаря на кмета на Ергене Расим Юксел и зам. -кмета Мехмет Джебеджи, че успяха да осъществят тази среща”, казва Гюналан.
Айнур Явузкан, която сподели, че е изключително щастлива да се види с човека, снимал я преди 30 години, споделя още: „Помня този ден много добре. Изминаха години, в които аз не знаех, че моя снимка обикаля по изложбите. Няма как да не се разчувствате, виждайки днес това. Благодаря на Бехич Гюналан. Имах притеснения преди да се срещнем. Аз съм с онзи чичо, който ми направи снимка, ако не за нищо, то поне никога няма да я забравя до края на живота си. Благодаря на всички, които направиха възможна тази среща”.
Днес Явузкан има деца и едно нещо, което я свързва с тази снимка, е куклата. „Грижих се добре за нея и я дадох на племенницата си, когато пораснах“, казва тя.
Снимки: DHA
24shumen.com
