Адмирации за шуменеца, който вдигна на крак полицията в Исперих, а и не само там. На бензиностанция в периферията на града забелязал, че в една кола има момче на видима възраст 9-10 години, което е вързано през устата. Всичко се разиграло толкова бързо, че стъпките му отекнали след „един автомобил с дете с вързана уста и очи,(за последните твърди, че не е видял добре, може и да се е заблудил) който отпрашил с мръсна газ“. На момента набрал Спешния телефон 112 и подал сигнал за отвлечено дете, като дал и номера на автомобила. Зачеркнал е личните си ангажименти, за да бъде в помощ на полицията – обяснения, писане и куп процедури в следващите часове.
Така би реагирал всеки гражданин на Германия, Австрия и на всяка една страна с по-стара демокрация и по-европейски правила, които правят живота по-лесен, по-сигурен.
Какво се случи по-нататък, обществото научи от 24shumen.com, защото будният гражданин преценил, че в такива случаи и медиите трябва да са в динамиката на новините, а не да ходят подир тях и да импровизират, и позвъни в редакцията.
Полицаи завардиха изходите на града, откриха въпросния автомобил, спряха го. „Водя детето си на лекар“, казал бащата.
Добра новина – няма отвличане!
И тук вече става страшно. Чиновничка, на която се наложило да поработи в края на работното време, изпусна нервите си и каза по адрес на човека, който подал сигнал, че не можело да се обръща внимание на всеки, „който го хапят щъркелите“!
Колкото и културата „Видях ама, к`о ми трябва!? Ще си трая“ да има силно присъствие в българското общество, служителят няма право да се държи сякаш са го назначили на позиция да раздава оценки и да превъзпитава онези, които му плащат заплатата – данъкоплатците.
Кого хапят щъркелите – изказът е в правото на данъкоплатеца, а не обратното. Дори любимата на българина логика за това кой поръчва музиката, му дава превес над лицето с държавната заплата.
Чиновникът е там, за да обслужва! Бюрото не дава крила! Ако даваше, нямаше да има нужда от полиция, от патрулки, от акции. Литваш от канцеларията и установяваш дали е имало отвличане или не. И така за всяко престъпление…
Големият проблем е, че всички виждаме съмнителни действия и порочни практики, но си траем. Мълчим, за да не си развалим рахата!
Всички виждат паркиралите автомобили пред кръчма, в която всеки консумира алкохол, а между 22.30 и полунощ всяка кола напуска паркинга, като зад волана промилите алкохол са „застрашаващи всеки един участник в движението“. Примери – бол.
Къде сме ние, медиите!? Засега всички търчим след каруцата и чакаме тя да се обърне и после вече няма нито едно отсъствие при „експертните“ ни мнения защо е станало така. Следва „всяко чудо за три дни“. Дори когато медийното отразяване (не казваме журналистика) в Шумен удари дъното в истерията след самоубийството на един млад мъж, и това бе от ден до пладне (Нали помните как една орева орталъка в социалните мрежи, че институциите в Шумен били виновни, че човек се е самоубил. Кога успя да стане полицай, кога пожарникар, кога психолог-експерт в работата със самоубийци, направо преяде от компетенции!). И медиите в Шумен си измиха ръцете с „Тая не е журналистка, хабер си няма от занаята с новините!“, и пак си останахме след каруцата.
В случая със сигнала до Център 112, ние бяхме в динамиката! Така ще бъде занапред. Така е в старите демокрации, в страните с добрите доходи, в обществата с по-европейското мислене. Не те ще стават като нас, а ние като тях. Те имат право да казват, че в България „ни хапят щъркелите“, а не ние на тях да им правим оценки.
Снимка: Pixabay.com
24shumen.com
