Ако днес някой ви заобяснява разпалено „Абе, ти знаеш ли, че в България в почти всеки бизнес има глад за работна ръка!“, потупайте го по рамото и кажете: „Ха, добър ден, и ти си прогледнал!“.
Недостигът на квалифицирани работници и твърде големият процент на заминали на Запад „можещи бачкатори“, защото тук заплащането е „мизерно“, отдавна не е новина. Това вече са симптоми на настъпваща епидемия.
*
Хоров рев от страна на бизнеса – недостиг на кадри! Няма работници за предприятията, а тези, които кандидатстват за свободните места пък не са с необходимия ценз.
В същото време бизнесът запя и друга песен – искане за намаляване на минималната работна заплата. Най-ниските възнаграждения да станат 314 лева, вместо сегашните 460. Работодателите изчисляват, че минималната работна заплата трябва да се раздели на две – долен и горен праг. Идеята е долният да бъде равен на линията на бедност – или 314 лева. Горният пък да не надвишава 40% от средната за страната заплата. И в двата случая става въпрос за сума, която е под сегашните нива на минималното възнаграждение. Поискаха и отпадане на клас „прослужено време”.
Синдикатите пък заплашиха с протести…
В същото време България е сред 5-те страни от ЕС с ръст на робския труд, сочи в свой годишен доклад британската аналитична компания Verisk Maplecroft.
Времената от Ботев до днес не са се променили много. Тъжните песни на робините се чуват още. Бизнесът пък ще продължи да се чуди откъде да вземе работна ръка. Ако не, то ще наема преводачи за заводите, за да разберат бежанците от Близкия изток и Африка какво се изисква от тях. Те ще са готови и на 300 лева. Или може би това е целта на задачата?
24shumen.com
