Иван Карадочев е роден на 15 февруари 1951 година в Троян. Средното си образование завършва в Габрово, а след това специалност „Българска филология“ в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“.
От 1985 до 1989 година е редактор в списание „Пламък“.
Още през 1988 година участва в създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Иван Карадочев е един от създателите на СДС в Шумен. В периода от 28 август 1990 година до 10 октомври 1991 година е назначен за зам.-кмет на Шумен до провеждане на първите в страната демократични избори. По-късно се оттегля от политиката.
Днес Иван Карадочев продължава да се занимава с литература. Той е председател на Сдружение „Клуб култура за Шумен“.
-Г-н Карадочев, след 30 години от промените у нас това ли е реалността, която тогава си представяхте?
-Не си представяхме конкретна бъдеща реалност, просто искахме да се освободим от тогавашната. Аз мечтаех за хуманизирано от духа на християнството общество, идеализирано от класическата литература и оскъдната ми информация за западния свят.
-Защо страни като Чехия, Полша, Унгария успяха да извървят своя преход, а ние все още изглежда, че се лутаме?
-Някои от бившите социалистически страни постигнаха приличен жизнен стандарт за народите си, според мен поради по-старите и жизнени граждански традиции, които те сравнително бързо възстановиха. Битката за контрол над собствеността при тях протече при по-ясни правила и резултатите са видими. Наши гастербайтери вече работят в Чехия и Полша.
-Кой е споменът, който винаги Ви изплува при споменаването на 10 ноември?
-При споменаването на тази дата все по-често си спомням думите на проф. Исак Паси. Пием кафе сутринта на 10 ноември в кафенето на СБП и на думите на проф. Тончо Жечев: Това прилича на революция. Как ли ще завърши? Паси отговори: Вече видях как свърши една, тази едва ли ще има по-добър край.
-Къде потъна надеждата и енергията от онези години?
-Трудностите на реалността погълнаха част от енергията и ентусиазма, а надеждата умира последна.
-Виждате ли надежда за бъдещето?
Дори само поради това, че разговаряме по този начин, нещата си струваше да се случат. А колкото до надеждата, тя е основанието упорито да стоим срещу един несправедлив свят и да искаме да го променим, макар да знаем, че няма да успеем.
24shumen.com
