Днес е Велики четвъртък. Това е денят, в който Господ Иисус Христос установи тайнството Евхаристия. Не в Йерусалимският храм, а в горницата на един гражданин, където бе изпратил своите апостоли да подготвят Пасхата. Това означава, че истинският храм на Бога това са човешките души, чиито молитви освещават и онзи негов дом Божий, който представляват всички храмове и манастири на територията на България и целия свят.
След като Господ е предаден от Юда и преди да тръгне на разпятие заради спасението на човешкия род, на фона на днешната ситуация в условия на пандемия, мисля че по-доброто нещо щеше да бъде храмовете да бъдат изпълнени с богослужение от свещенослужители, но там да не присъстват миряни.
Има едно послание на Светия Синод от януари 1944 г., когато са големите бомбардировки над София и над някои от по-големите градове на страната. Тогава Синодът призовава всички вярващи и тези, които ще останат в бомбоубежищата и в мазетата на своите домове, да бъдат там и да бъдат спокойни, че „ние техните пастири оставаме в храмовете и сме готови да бъдем жертва за вас и сме там и ви очакваме да се върнете, за да оживите вашите църкви”. Това е човешко послание и все още очакваме Светия синод да го произнесе пред всички.
По-човеколюбивото, а и по-богоугодното щеше да е, ако сега се погрижим за здравето на хората.
Напоследък много се говори, че малко са практикуващите християни в страната, а те щом са свидетелство за Христос, то Църквата трябва да ги пази, като зеница на око. Защото, ако в Божиите заповеди се казва „Помни съботата и я свети, също така Христос ни казва, че не човекът е за съботата, а съботата е създадена за човека. Значи църквата е за човека. Църквата трябва да бъде в услуга на човека. Тя трябва да се моли непрестанно за всички, но знаейки че в храмовете би трябвало да се извършва Василиева литургия , на която се освещават запасни дарове, призивът ми към духовенството е да направят повече запасни дарове и да имат доверието да причастяват с тях своите енориаши в техните домове. Без да има какъвто и да е физически досег, за да няма т.н. контактни лица, от които може да произлиза зараза.
Нека да не смесваме кесаревото, което е на кесаря и Божието, което е на Бога. Онова, което е достойно изисква да бъде предавано на хората по един здравословен за тях начин. Няма нужда да се допуска да бъде инструмент на онова, което е Божие допущение, а не Божия воля.
В никакъв случай храмът не би трябвало да бъде затворен. Това е лош знак пред Всевишния. Но християните трябва да си останат в собствените домове, защото човекът е център на Христовото учение. Духовното здраве не трябва да съсипва физическото.
Да погледнем какво се случва на самия Божи гроб във Йерусалим. Там богослужения се извършват редовно, без никакво присъствие на миряни и на поклонници. Това се случва освен във Светата земя, в Гърция, в Украйна, в Русия, в Сърбия, в целия православен свят, а такава е практиката и в други християнски църкви, които не принадлежат към семейството на православието.
Може би това човеколюбиво отношение, тази филантропия, която се проявява от страна на духовните ръководители в съответните църкви е добре да го видим и тук, защото ние имаме нужда категорично от послания, и то лидерски послания.
24shumen.com
