Преди години един министър, на когото лепнаха прозвището Мършата, защото с негов подпис бяха вкарани тонове британско говеждо от „древността“, застана пред камерите и се облизваше лакомо. Дъвчеше един кебапчета и сумтеше „Ммм, вкусът от детството ми“. И така покрай сумтенето „създаде“ някакъв стандарт на храните „Стара планина“ или нещо от сорта. То, Стара, Млада, „БГ ферма“, ама си беше един етикет, който го лепиха из веригите. Дотам се стигна, че подобен стикер се появяваше дори по тарелки с етикет „Отгледано, заклано и доставено от Белгия“.
Такива работи.
Качеството не е в етикета. Качеството е съвест. И тя остана в наши дни в малкия стопанин. В този, който излага домашната си продукция на малката сергийка в малкия пазар. За него място в големите вериги няма.
Много са такива, все още. Но по селата. Продават истинско, био, еко, както искате го наричайте! Дори без етикет, дори без евросубсидии.
Там остана истината. Всичко друго е ГМО, заместители, хормони, стероиди и каквото ви дойде наум.
Тези хора с истинското, не карат скъпи коли, нямат компании, офиси.
При тях е просто. Гледат животни и правят.
20 лева за кило козе сирене, 15 лева за краве. Масло и кашкавал са по 25 лева.
Коментар на колегите от 24rodopi.com
24shumen.com
