Сезонът започна…
Не, не този на телевизионните реалитита. Там сезонът май никога не свършва – сменят се само участниците, драмите и хората, които се кълнат, че „тази година няма да го гледат“, а после знаят кой с кого се е скарал.
Не започва и сезонът за учениците и студентите. Те имат още малко време да се наслаждават на последните седмици, преди септември да им напомни, че хубавото не трае вечно.
Не е и летният сезон. Той отдавна е в разгара си. Опашките към любимия „гьол“ през „Маказа“ го доказват достатъчно добре. Доказват го и снимките по бански във Фейсбук, краката на фона на морето, както и доволните хотелиери, ресторантьори и собственици на къщи за гости.
Започва един друг сезон – много по-български. Сезонът на „домашното си е домашно, пък и в магазина вече е скъпо“.
Август дойде и заедно с него постепенно започва голямото вадене на буркани, капачки, бидони и стари тефтери с рецепти. В едни дворове вече се оглеждат доматите, в други се смята колко чушки ще трябват, а някъде вече се водят и сериозни разговори кое тази година е евтино и кое „не си заслужава да го затваряш“.
Накратко – започва сезонът на зимнината. Лютеница, кьопоолу, кетчуп, печени чушки, домати, туршии – всичко, което след няколко месеца ще бъде извадено от мазето с репликата: „Вземи, това е домашно!“
И ако си мислите, че всичко това се прави само за хората, които живеят на село – грешите. Голяма част от бурканите имат предварително определена крайна дестинация.
„За децата са. Те отдавна са другаде. Едното в София, другото във Варна, третото някъде в друг град. Работят, учат, плащат квартири, гледат семейства.“
Но това изобщо не отменя родителското задължение през есента багажникът на колата да бъде натоварен като за презапасяване преди бедствие.
А ако детето каже, че няма нужда от толкова, отговорът обикновено е кратък: „Вземай, зимата ще ядеш!“
И компотите си имат отделен сезон. Тази година нектарините били хубави и евтини. Поне така коментират бабите пред блока. А ако има институция, която разполага с актуална информация за движението на цените по пазари и сергии, това определено са те.
Но големият августовско-септемврийски спектакъл тепърва предстои. Защото идва и любимият сезон на много мъже – сезонът на ракията.
Бидонът се вади, казанът се приготвя, плодовете се оглеждат. Започват разговори за захарност, градуси и ферментация с такава сериозност, сякаш предстои производство за международния пазар. И разбира се, някъде между сливите, гроздето и поредния съвет от комшията отново ще бъде произнесена великата балканска мъдрост: „Каквото и да сложиш в бидона, накрая пак ще стане ракия.“
Така че да – сезонът започна.
Факт е, че времената се менят, цените растат, децата отиват в големите градове, селата стават все по-тихи, а животът – все по-скъп. Само една традиция отказва да се предаде.
„Да има за зимата. Да има за децата. Защото домашното си е домашно!“
Михаела ИЛИЕВА
24shumen.com
