Юни е особено странен месец. Обикновен летен, задушлив месец за повечето работещи хора. Месец на отпуски, планове за море и отброяване на дните до заслужената почивка.
За голяма част от българските студенти обаче юни означава нещо съвсем различно – лятна сесия. И ако за едни изпитите са просто поредното препятствие, за бъдещите медици те сякаш се превръщат в изпитание за нервната система. В социалните мрежи вече се появяват признания за безсънни нощи, прегаряне, сълзи над учебниците и класическия въпрос: „Защо изобщо записах тази специалност?“.
Точно по този въпрос се завъртя интересна дискусия във Фейсбук група на един от най-големите университети у нас.
Бъдещ медик зададе наглед прост въпрос: „Как помните толкова много информация и не прегаряте?“
Оказа се, че втората част от въпроса е по-трудна за отговор. Защото според част от студентите прегарянето не е страничен ефект от сесията, а направо част от учебния план.
„Ревеш по цял ден и се чудиш защо си го причиняваш“, признава една от участничките в разговора.
И както често става в живота – когато някой зададе въпрос, винаги се намира някоя кака-юристка да му обясни как трябва да живее.
А ето го и академичния инструктаж: Месец по-рано започваш да учиш. После си правиш речник на термините. После четеш на глас. После разказваш на глас. После спиш. После се храниш правилно. После ограничаваш телефона. Накратко – пазиш мозъка, нервите и здравето.
В един момент човек започва да се пита кога точно остава време за самото учене.
Най-хубавото е, че сред съветите не липсваха и по-нестандартни предложения за справяне със стреса.
„Първо удряш едно уиски, после започваш да учиш“, гласи един от най-харесваните коментари.
Накрая по някаква необяснима причина се явяваш на изпита, теглиш въпрос, който никога не си чел, говориш уверено 15 минути и получаваш оценка, която не можеш да обясниш нито на себе си, нито на науката.
Така че, ако вярваме на социалните мрежи, медицината може да лекува хора, правото може да познава законите, но по време на сесия всички специалности стигат до една и съща диагноза: „Все някак ще стане.“
Михаела Илиева, 24shumen.com
