Първият звънец удари и всичко живо влезе в реалността. Не че днес колоните към „Маказа“ не бяха потресаващи с излъчващия оптимизъм за продължаващо лято. Ама като има толкова празници в страната… Онзи ден Съединение, после Независимост, че ако бяхме включили и 9-и септември – цял месец купон из Гърция.
Прибира се детето на 16-и и се просва с телефона на дивана. „Мале, главата ме боли, уф, почна се“.
Почна се и с политическия сезон. На косъм да изрека „педофилският“. Щото това за калушевци си е… Умнокрасивитетът сектански може да го нарече „марсиански“, но при тях си е въпрос на чест. И девиации.
След лятното си мълчание, Демерджиев спретна някакъв брифинг и пак наговори куп „измислици, измислици, измислици“. Като нещо спихне рейтингът и хоп – „Пеевски това, Пеевски онова“.
Провалът от предния път не му стигна. Втори номер „Жив съм, бре, работя“.
Нататък, че това си е латернаджийска работа.
Нямам търпение за същинската кампания Йотова vs. Гюров.
Що само тия двамцата?! Ами „възрожденците“ още не са измислили кандидат. Останалите пък са майка плаче и… вади от скрина де що има. Йоло, Ристю, Расате, някакъв дето пада на колене в ефир да моли за електорат.
Цирк, пълен.
Другото пък си миреше на свирен мач.
Ама сеир да има за отънелите ходещи бюлетини.
Пък и горивата летят, цените – тоже, вниманието трябва да се отклони.
Впрочем, виждали ли сте подобен абсурд – първо се самообявяват кандидатите, едва после щръкват инициативните комитети. Не трябва ли да е обратното?!
Не и при нас. Тълпата от едни и същи муцуни винаги пръска любов, ама след като види кой и що и им прецени възможностите, ъф корс. Както и собствените облаги по-сетне.
24shumen.com
