Преди дни седмокласници от едно шуменско училище, водени от класната си, почистиха около стълбите към паметник „Създатели на българската държава”. Те събраха цели 20 чувала с боклуци, хвърляни месеци наред от „любители на природата”, ползвали терена зад бетонния парапет на стълбите за кош за смет. По-малко от 10 дни по-късно пространството край стълбите отново започна интензивно да се замърсява с пластмасови бутилки от бира и вода, опаковки от вафли и цигари, чашки от кафе. Сега гледката е дори по-грозна, защото избуялите от години храсти бяха отрязани, заради новото осветление на стълбите, което се прави от август. Какъв трябва да си, за да вземеш чистия въздух, красотата и спокойствието на гората, да извървиш стотиците стълби за здраве и за отплата да „изходиш“ боклуците си наоколо? Нали следващия път ще спънеш крак или поглед в отпадъците?!
Пак е есен. Време за почистване на стърнищата. И понякога стават пожари. Зимата ще мине и отново ще настане пролет. И пак ще дойде времето на голямото Великденско почистване. Преди 89-та го наричаха Ленински съботник. А сега една национална телевизия цяла година си прави реклама с акция за почистване на България за един ден.
Не съм участвал и в масовите почиствания, и в телевизионните кампании, независимо от имената им, по три прости причини:
1. Не съм хвърлил дори и една троха на обществено място;
2. Не може за един ден да се изчисти замърсяваното цяла година;
3. Няма възпитателен ефект върху тези, които знаят само да цапат, а точно обратното.
В първите две съм напълно убеден, а последното беше потвърдено за пореден път от описаното в началото.
Сега едни само чистят, други само цапат. А е достатъчно всички да пазим чисто, а когато все пак се налага – заедно да чистим около нас.
Не е трудно, но не ни се получава. Поради липса на елементарно възпитание. И в семейството, и в обществото. И едни цапат ли, цапат безнаказано, а другите чистят ли, чистят. Или поне се опитват. (Виж причина 2)
И се трупат ли, трупат Авгиеви обори. И нито Херкулес, нито дори Арнолд Шварценегер може да ги изчисти. Можем да го направим всички ние. Само ние и никой друг. Като не допускаме лица, които само цапат, а оставят чистенето на някой друг. И като мислим. Тази година вече опитахме два пъти, не се получи. Предстои трети опит.
Крайно време е да (се) изчистим (от) боклуците, а после да пазим чисто. Ако не го направим, вината ще е само наша.
А за да не чистим постоянно, първо трябва да започнем с големите боклуци. Които, докато обитават лъскавите си кули, хвърлят направените от тях всевъзможни отпадъци, представяйки ни ги за вселенска мъдрост и чисто злато.
Марин Симеонов
24shumen.com
