Явор Цанев е роден през 1971 г. в Русе. Учи във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и работи на различни длъжности в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. От 2012 г. издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и крими „Дракус“. Автор е на няколко сборника с разкази, стихосбирки и два детски романа. Носител е на редица награди за кратка проза и поезия, част от които са: Специалната награда на името на Агоп Мелконян 2013 за разказа „Селцето“, две първи награди (на журито и на публиката) в конкурса за къс разказ „Мостове“ за разказа „Понтонът“ (2017), две първи награди от конкурсите за фантастичен разказ на клуба по фантастика „Аркадий и Борис Стругацки“ – „Пейнкилърите“(2016) и „Гострайтинг“(2018), първа награда в конкурса „Нова социална проза“ за разказа „Пилците“(2019), националната награда Светлоструй 2014 за проза, за сборника с разкази „Вино за мъртвите“, номинация за литературна награда „Елиас Канети“ 2015 г. за „Вино за мъртвите“. През 2017 година Явор Цанев е българската номинация за „Гранд-майстор на фантастиката“ и „Най-добър писател“ на европейския фестивал за фантастика „Еврокон“. През 2019 година е отличен с наградата „Константин Константинов“ за романа „Злостории“. Същата година е и редактор на последната книга от „Библиотека Галактика“. През 2020 година издава втория си детски роман „Силвър и вампирите“, отличен в селекцията на престижния издателски каталог „Бели гарвани“ 2021г. на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен и сборника с разкази „Гроб съм“. През 2022 г. разказът му „Записване на завещанието“ е селектиран за сборника с хорър разкази на автори от цял свят, които не пишат на английски – The Valancourt book of World Horror Stories II, обявен за „Най-добра антология на 2022“ от списание „Rue Morgue“. Третата му детска книга „Добрините на мечето Луис“ излиза през 2023 г. и е издадена с благотворителна цел от неправителствената организация „Детство мое“.
– Г-н Цанев, в края на миналата седмица излезе от печат вторият брой на списание „Дракус“ за тази година. Кои са българските автори, включени в него? В кои жанрове са текстовете?
Опитвам се да подбирам текстовете за броевете на „Дракус“ така, че да са представени възможно най-много от жанровете, които вълнуват нашите читатели, и новият брой не прави изключение. В него ще откриете фентъзи, фантастика, хорър, крими и всевъзможни съчетания между тях. Има както по-лирични истории, напомнящи приказка, така и антиутопии и разкази с по-страховити и кървави елементи. Българските автори в броя са: Богданче Ангелче Владимир Дворецко, Владислав Атанасов, Георги Даракчиев, Димитър Цолов, Здравко Енев, Катан Р. Асов, O B S C U R I A, Саймън Блейк и Явор Цанев. Както забелязвате, някои от авторите предпочитат да публикуват под псевдоним.
– Има ли произведения от чужди автори? Кои са те и как ги избирате?
В този брой съм включил две преводни произведения. Единият разказ е от цикъла за героя Соломон Кейн на бащата на поджанра „меч и магия“ Робърт Хауърд. Вторият също е много любопитен, тъй като е от Соня Грийн, която е била съпруга на Хауърд Лъвкрафт, а се предполага, че е писала подобен тип истории именно под негово влияние.
– Трудно ми е да повярвам на твърденията, че младите хора в България и изобщо българите не четат. Какъв е интересът към четенето, според Вас, и към списанието конкретно?
Мисля, че интересът към книгите е индивидуална особеност и никога не е късно човек да изпита удоволствието от четенето. Младите хора са изкушени от много други начини на комуникация и това несъмнено влияе на техния избор за прекарване на свободното време, но съм убеден, че книгите могат да намерят своето място в техния живот. Що се отнася до списанието, интерес към него не липсва и сравнително често се случва нов читател да ни потърси със запитване за предишни броеве.
– Представете накратко списанието, колекцията „Дракус“ и конкурсите, които правите.
Списанието започна да излиза през 2012 година като сезонно издание – четири пъти в годината. През 2019 година сменихме формата и периодичността и сега броевете са два годишно, но с увеличен обем. Всеки брой реално представлява сборник разкази и единствената информация, която би могла да е остаряла, са обявите за конкурси. Напоследък не сме провеждали такива, но има идея да ги подновим. Особено интересни бяха конкурсите „Вдъхновени от…“, в които предизвиквахме авторите да напишат разказ, вдъхновен от любим автор, като например Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Х. Ф. Лъвкрафт, Робърт Шекли и Брам Стокър. Отличените творби публикувахме в отделни тематични сборници, за които получаваме много добри отзиви от читателите. Освен това в края на 2014 година започна да излиза книжна колекция на името на списанието, представяща български автори на фантастика, фентъзи, хорър – „Колекция Дракус“. Заедно с новия брой излезе и поредната 34-а книжка от колекцията – „Вредител“ е сборник с отличените разкази от конкурса „Древно Далечно Дълбоко“, в който бях поканен да се присъединя към журито. Отличените разкази действително много ми харесаха и предложих на организаторите да бъдат публикувани и на хартия.
– Как се финансира списанието?
Списанието няма външно финансиране. Подготвяме го и го поддържаме със собствени сили и твърдото убеждение, че е необходимо да съществува подобна платформа за българските автори в книжен формат.
– Вие сте едновременно поет, писател и издател. Как се съчетават?
Може би понякога малко си пречат, но ми се ще да вярвам, че по-скоро си помагат. По пътя на създаването на една книга наистина има много интересни моменти. А на мен всичко – от писането, през редактирането, странирането и печатането – ми е интересно.
– Имате и детски романи, награждавани многократно. Какво Ви накара да се обърнете и към детската публика?
За мен детството е най-подходящият момент да откриеш книгите, а, от друга страна, хубавите детски книги понякога успяват да ни завърнат в детството. Имах намерение да пиша за деца, но за първия си роман – „Злостории“ – получих покана от Весела Фламбурари и издателство „Горната земя“. Благодарен съм им, че ме подтикнаха да не отлагам повече.
– Как така се случи, че още първите написани детски романи влязоха във фонда на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен?
„Силвър и вампирите“ беше сред номинираните заглавия за наградата „Бисерче вълшебно“ и изобщо нямах представа, че те се изпращат в Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен, където да се състезават за селекцията на престижния каталог White Ravens. Още по-приятно беше, че новината за включването на „Силвър и вампирите“ в каталога достигна при мен точно на рождения ми ден.
– Само след няколко дни Ви предстои среща с шуменски ученици от СУ „Панайот Волов“. С какво ще ги провокирате?
Срещите с деца и ученици често са много забавни, защото те умеят да изненадват с въпроси или неочаквани коментари. Смятам, докато представям пред тях „Силвър и вампирите“, да поговорим за книгите, които харесват, за писането, за четенето. А защо не и за техните домашни любимци, които сигурно също като Силвър имат някакви специални или свръхестествени умения.
Роза Енчева
