Преди петнайсетина години, перифразирайки текста на една популярна песен, написах съкровеното си желание:
„Искам да съм мечка,
мечка във Белица”.
Формалният повод тогава беше, не че на власт бяха поредните агенти на ДС, а че заплатата ми бе 230 лв., докато за всяка мечка от приюта в Белица Бриджит Бардо и последователи бяха осигурили по 1 000 лв. месечно. Колкото получаваха повечето пенсионери за цяла година.
Не съжалявам, че мечтата ми не се осъществи, защото само си представих как баба Бардо ми идва на посещение и не можах да спя от кошмари цял месец.
Сега обаче пак ми се прииска да съм мечка. Мечка в Белица. Хем ще си хапя когото си поискам, колкото си поискам, хем в моя защита ще се изправи цяла гора от мъдър силикон. От далечни и още по-далечни морета наскачаха Джулиана Г., Биляна Йо., Алисия, Никол Ст. и т.н., и т.н. Е, двете Златки и Николета Л. ги няма, но какво да се прави – няма пълно щастие.
И тази мечта няма да се сбъдне, но пак няма да съжалявам, защото това, което виждат очите не може да компенсира разговорите на ниво 4-ти клас.
През последните години усърдно ни набиват като ваксина срещу нормалност пластмасовият начин на живот на всички тези реалити звезди, които нито са реалити, а още по-малко звезди.
И май все повече успяват, защото се оказва, че съдбата на мечката в Белица е трогнала десетки хиляди българи. Което на пръв поглед може да изглежда добре.
Но:
Къде бяха тези същите българи, когато биеха други българи на жълтите павета?
Къде бяха тези същите българи, когато убиваха възрастни хора за 2 лева?
Къде бяха тези същите българи, когато някои зинаха да лапнат цялата държава?
Къде бяха тези същите българи, когато …
Много е лесно да защитаваш мечка, когато е в гората. Трудно е да го направиш за непознат човек близо до теб.
Неволен Свидетел
24shumen.com
