Ако се организира обиколка на най-неприветливите места в града, паркингът пред читалище „Добри Войников-1856“ в Шумен със сигурност ще бъде начело в списъка.
Площадът на някогашната улица „Араста“ с красивите кафенета и градинки наоколо, събирал в миналото целия град по различни поводи и празници, от години е превърнат в отблъскващ и грозен паркинг.
Разкривени, овързани със синджири метални заграждения, под които за стабилност са подпъхнати дебели картони, килнати указателни табели, ръждясали пътни знаци и мъже със сигнални жилетки насочват автомобилите към местата за спиране.
Изроненият асфалт, пропаданията и дълбоките дупки още на входа са сериозно препятствие за шофьорите. Болните и трудноподвижни пациенти, рискуват да получат нови травми и усложнения при придвижването си към лекарските кабинети в старата поликлиника.
Кабинката на общинските служители, които събират таксите за паркиране, препречва целия тротоар и пешеходците са принудени да се смесват с автомобилите.
Картината е изключително неприятна и е необяснимо как на никого от общинските ръководители и шефове на предприятия не прави впечатление вече месеци наред нито с опасностите, които крие, нито заради ненормалното съжителство с паметник на културата.
Само преди дни читалището беше домакин на първия ден от Националните ученически театрални празници. Организаторите бяха потърсили точно тази символика – знаковото място, където се е играло първото театрално представление у нас.
Старата сграда на НЧ „Добри Войников-1856“ с най-красивата архитектура в Шумен се намира от другата страна на грозния паркинг. Тя е и дом на едно от първите читалища в България, пропита с духа на отдавна отминало време на истински всеотдайни хора. Време, в което е било възможно младият и енергичен адвокат, председател на читалището, по-късно и кмет на града Христо Тодоров да замине за Париж и да поръча на френския архитект Мерсие проект за читалище. И пак там, в градинката пред построената вече сграда да поиска да бъде изграден и паметник на големия шуменски благодетел Нанчо Попович, който завещава на града 20 000 австрийски наполеона за девическо училище.
Околните сгради също носят този дух – старата поликлиника, ОББ, възрожденските къщи по павираната част на улицата.
И колкото по-скоро отговорните институции осъзнаят, че привнесената биташка атмосфера, отворените на макс високоговорители на мобилните телефони до зелената барака и силната музика, която се разнася от тях на такова знаково място, е неуважение към града.
24shumen.com
