Не ги познават. И да ги поназнайват, то не е с добро. Смятат ги за някакви милионери, които се докосват до народа само по избори.
Те се крият зад един плакат. Благодарение на него станаха това, което са.
Но даже с плаката на т.нар. „Почетен“ успяха да вкарат едва 19 души от „земеделската листа“.
Колко време още ще разчитат на билборда на Доган, когото електоратът не е виждал на живо?
Разнасят го като лика на Георги Димитров на манифестация за 9 септември. Кълнат се във вярност в агент Сава, който през годините ги унижаваше. Но без него всичко свършва. И те го знаят.
Един „енергиен бос“ дори д-р Ахмед го бе замерил с пепелник в заведение. И го бе „прострелял“ с думите „е*ах жена ти, ще те нае*а и теб“…
Отново се очертава да се ходи на избори. И те отново ще се скрият зад плаката. Джобовете на панталоните им само ще стърчат иззад него.
А, електоратът все повече ще добива смелост. Все повече ще пита за собствените си джобове.
И те няма да могат да отговорят.
Плакатът също ще мълчи.
И това те много добре го знаят.
Червените им бузи ще започнат да лилавеят.
Плакатът не решава проблемите на хората. Нито философията на богатството…
Коментар на Самуил Крумов/24rodopi.com