Среща-разговор, по повод 95 години от рождението на на един от най-големите български хуманитаристи проф. Тончо Жечев, организира на 31 октомври НЧ „Добри Войников-1856“. Събитието ще започне в 18.00 часа в зала „Сава Доброплодни“.
Срещата ще премине под надслов „Спомен за Тончо Жечев“ и в нея ще вземат участие професорите Добрин Добрев, Христо Трендафилов и Младен Енчев. Те ще представят литературната, обществената и политическата дейност на проф. Тончо Жечев.
Водещ на събитието ще бъде доц. Юрий Проданов.
Проф. Тончо Жечев е български писател, хуманитарист и литературен историк и критик. Той е
роден на 6 юли 1929 година в Дивдядово, днес квартал на Шумен. През 1954 година завършва право в Софийския университет. Заради критики към властта след събитията в Унгария през 1968 година е отстранен от кариера в комсомола. Изпратен е да работи в списание „Родна реч“. В този период се сближава със Здравко Петров, Васил Джерекаров, Кръстьо Куюмджиев, а по-късно към тях се присъединява и Цветан Стоянов.
След аспирантура в Москва става редактор в списание „Септември“.
От 1974 до 1983 г. е директор на Института за литература при Българска академия на науките, като става член-кореспондент на академията. На 5-8 август 1985 г. изнася лекция с почетната покана на Нобеловия симпозиум.
През 90-те години е главен редактор на списание „Летописи“.
От 1991 г. е член на съвета на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1993 г. заедно с Тома Томов и режисьора Здравко Драгнев в продължение на 21 дни снима на Златния рог документалния филм „Страстите български: Цариградски разговори с Тончо Жечев“.
От 1997 г. е член на Съвета за национално развитие на президента Петър Стоянов и член на обществения съвет на фондация „Отворено общество“.
От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от президентската квота.
Умира на 23 февруари 2000 г. след много тежка сърдечна недостатъчност в Правителствена болница в София.
През 1995 г. Тончо Жечев става лауреат на наградата на Факултета по славянски филологии на „Св. Климент Охридски“ за принос в литературознанието. През 1999 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен. той е Почетен доктор на Шуменския университет.
Сред най-значимите му трудове са „Българският Великден или страстите български“, „Митът за Одисей“, „Историята и теориите на един Пигмалион“, „Лебеда и смъртта“, „Болки от текущото“, „Какво иска свободата“ и др.
24shumen.com
