В памет на големия Тодор Колев

На 26 август през далечната 1939 г. в малкия и скромен град Шумен се ражда звезда. Тодор Колев е явление. Личност. Харизма. Феномен, за когото трудно можеш да говориш или пишеш със спокоен, равен тон, без вълнение, без емоция. Актьорът. Човекът. Символът на цяла една генерация артисти, пред чийто самобитен, неподправен и колосален талант и опасен чар, се прекланят поколения българи.
Когато излиза за първи път на сцената, пред погледите на взискателната комисия на НАТФИЗ, младият кандидат-актьор е в обувки с високи подметки. Искал е да изглежда по-впечатляващ със солидна осанка. Успява да издокара баритонов тембъра си, за да придаде тежест и мощност на гласа си. Но изпитващото го жури е смаяно от друго – той е изразителен, изключително музикален, а талантът му надминава всякакви очаквания. Варненското софиянче от Шумен, както самият той нарича себе си в автобиографичната си книга, издадена през 1999 г., остава дълбок отпечатък в историята на българското кино с образите от филмите, които винаги ще помним и ще гледаме за кой ли път: „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“. Вдигнете завесата. Не, днес той не е в обувки на висок ток, гласът му не е преправен. Фигурата му е дребничка, усмивката – нежно-иронична. Душата му – огромна, талантът му – мастит. С цигулка и бомбе, това е той – тъжният щастливец, артистът на сериозния смях!
Няма да забравим емблематичното му шоу от 90-те „Как ще ги стигнем…“, после – „Вход свободен“.
Няма да забравим песните му… Няма да забравим звука на цигулката му, докосващ, танцуващ върху струните на душата ти с онова, неговото си, неподправено и самобитно очарование. Няма да забравим гласа му – този глас – толкова непринудено специфичен, толкова искрен и чист. И неговите култови реплики от сцените на живота и на киното, и тях… няма да забравим…
„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)
„Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)
„Чичо, защо кашляш?“ (скеч)
„Знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“ („Двойникът“)
„Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“ („Господин за един ден“)
„Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка.“ (към жена си, която отново е бременна в „Господин за един ден“)
„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ („Двойникът“)
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Лошо, Седларов, лошо!“ („Опасен чар“)
„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“ „Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“ „Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“ „Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.“
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“) „Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“ „Аз съм само един щастлив герой!“

Антония Михайлова, woman.hotnews.bg