Днес честваме един от най-българските празници – Денят на народните будителите.
1 ноември е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение.
Патрон на будителите е Свети Йоан Рилски, а Кирил и Методий, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов са само част от стотиците радетели за българско самосъзнание.
Инициативата за въвеждането на този празник за първи път тръгва от група учители от Пловдив, в края на учебната 1908-1909 г. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на българите – Свети Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
На този ден точно е решено да се отдаде почит и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.
Така от местно събитие скоро честването се превръща в национално. Узаконяването му става през 1922 г. Подписаният три години по- рано Ньойски мирен договор, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достойнство довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие. Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. Така Стоян Омарчевски и интелектуалците по онова време – народният писател Иван Вазов, позабравеният в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др.стават инициатори и за деня на народните будители
На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители. Определен е и редът и начинът на честването в столицата. То започва с молебен на площад „Св. Ал. Невски“ в присъствието на високопоставени държавни служители начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната, минава покрай двореца и завършва на площад „Св. Неделя“. С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица, се чества Денят на будителите и във всички градове на страната.
Празникът се чества до 9 септември 1944 г., след което е заличен по политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание по инициатива и настояване на националното дружество „Мати Болгария”. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Първи ноември е онзи ден, в който спокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да помислим за миналото, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. И най – вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме.
Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои!
24shumen.com
