Днес Хърватия пише футболна история. Целта: Световната купа! Остава само да пребори Франция. Но и финалът е уникално постижение за балканска страна.
Малцина знаят за футбола в Хърватия. Той не е само Лука Модрич, а… и за него малко се знае.
Предлагаме ви публикация на „Дойче веле“ за хърватския футбол, но много интересно четиво за Модрич, написано във Фейсбук от една българка, която живее в Хърватия. Тя е „скрила топката“ на така нар. „футболни експерти“, които се изявяват преди и след срещите от Световното първенство по футбол в студиото на БНТ, и се държат така сякаш преразказват мача на хора, които хал-хабер си нямат от футбол. Сбъркана работа са коментарните студиа на БНТ, но и това не е новина.
*
Като гледате Лука Модрич и си представяте тежък милионер от “Реал” Мадрид, трябва всеки път да си припомняте: това момче е бежанец, побягнало от смърт и преживяло в условията на тежка бедност.
Семейство Модричи е живяло в подножието на планината Велебит, в махалата Затон, недалеко от върха Св. Рок. Баща му работел по поддръжката на пътищата. Толкова трудно живеели, че местните казвали, че в това място оцеляват само гущери и Модричи.
Като започва агресията на бившата югоармия и селото завземат сръбски четници, дядо му Лука Модрич е застрелян на 500 м от дома им. Родителите някак си успяват да побягнат с децата си от окупираната територия с по риза на гърба и се установяват като бежанци в Задар. Там приютяват бегълците в бивш държавен хотел, където малкият Лука рита футбол основно на паркинга, а после и в детската школа. Били са толкова бедни (смята се, че оттам е дошла желязната му мотивация за успех), че баща му не можел да му купи кори за защита на глезените, а се сетил и му направил сам от дърво. Този милионер, дето го виждате днес да е концерт-майстор на отбора е ритал до юношеските си години с дървени “предпазители” в чорапите.
И не му е тръгнало по мед и масло с първите отбори и трансфери. Има едни десет години мъки в отбори в Мостар, първенства в Босна и Херцеговина при мощно освиркване от сръбската публика, разминаване на проби в Италия, докато успява да добута накрая до столичния „Динамо“, оттам до националния отбор, а после и до грандовете.
Така че, като гледате Модрич, виждайте оцелелия бежанец, за който играта е дала билет в живота. И като гледате да носи и се снима с хърватското знаме с надписа „Задар“, да знаете, че това е мястото на спасението му.
*
Гротескната тайна на хърватския футбол
Това е истинска сензация: Хърватия отива на финала на Световното първенство в Русия. Този феномен трябва да бъде обяснен. Малката държава бълва като на конвейер футболни звезди. Но и футболни скандали, пише „Дойче веле“.
Едва ли някъде другаде по света има толкова разединен футболен съюз колкото хърватския. Толкова по-удивителен е щурмът на хърватите към световната титла.
За да бъде разбрана същината на хърватския футбол, човек не бива да подминава „Динамо Загреб“. Столичният футболен клуб е нещо като ковачница за футболни таланти. „Международният център за спортни проучвания“ в Швейцария твърди, че „Динамо“ е четвъртият по големина „производител“ на играчи за първите лиги в Европа. И то за най-елитните! Мека за скаутите и фабрика за пари.
Нещо като европейска футболна борса
Всъщност „Динамо“ е постоянен кандидат за участие в Шампионската лига. В действителност обаче отборът стига най-много до груповата фаза на турнира и в повечето случаи се класира на последно място. Причината за това е ясна като бял ден. Ковачницата за футболисти на несменяемия шампион на страната много рядко съумява да изгради отбор, който да играе по-дълго от половин сезон в един и същ състав. Защото „Динамо“ е нещо като европейска футболна борса. Футболисти идват и заминават.
Още „златното поколение“ на Бобан, Шукер и Боксич в късните 1990-те, което предизвика извънредно положение в страната с третото място на Световното първенство по футбол, дължи своята класа на следните три неща: издирване на таланти, усъвършенстване и продажба. „Динамо“ приютяваше рано под крилото си млади футболисти от провинцията, обучаваше ги, превръщаше ги в по-скъпи играчи и ги прехвърляше предимно в Бундеслигата. Оттам те тръгваха към големите отбори на Англия, Испания, Италия. „Динамо“ се превърна в търговска верига за футболисти и само за няколко години спечели стотици милиони от трансфери.
Измамите в хърватския футбол
В хърватския футбол цари култура на измамите. Кръстник на тази система е най-вече Здравко Мамич заедно с целия си семеен клан. Бившият президент на „Динамо“ се изнесе в Босна и Херцеговина малко преди Световното първенство в Русия. Причината: Мамич беше осъден за незаконно обогатяване, укриване на данъци и други престъпни дейности. Човекът, който в миналото продаваше възглавнички от стиропор за седалките на стадиона на столичния клуб, е получавал на ръка 20% комисионна от заплатите на своите трансферирани футболисти. И то не веднъж, а всяка година, докато съответният футболист е бил активен състезател. В този списък са Модрич, Манджукич, Ловрен и бившият футболист Ивица Олич. Лука Модрич даде противоречиви показания пред съда. Първоначално призна за комисионната, а после се отрече от показанията си. Оттогава насам капитанът на националния отбор е заподозрян в нарушаване на клетва.
Всъщност, авантюрите в Хърватския футболен съюз имат дълга традиция. Незабравим остава епизодът, когато по време на Европейското първенство по футбол през 2016 председателят на футболния съюз даваше от трибуната указания на треньора за тактиката и смените на футболистите.
Престъпните обвързаности в Хърватския футболен съюз разединяват и запалянковците. Така например хърватските фенове се сбиха помежду си по време на срещата от същото Европейско първенство срещу Чехия. Подобни сцени се разиграват и в хърватската лига. Футболните клубове от Риека, Сплит или Осиек нямат никакъв шанс в битката срещу модела „Динамо Загреб“. Съдиите също подкрепят столичния гранд. И това не е само слух. Дори най-отявлените фенове на „Динамо“ – „Bad Blue Boys“ – бойкотираха собствения си отбор в знак на протест срещу престъпните машинации в клубното ръководство. Много от феновете вече не посещават стадиона по време на домакински мачове.
Въпреки това цялата нация се обединява зад националния отбор по футбол. Първият президент на Хърватия Франьо Туджман рано забеляза шанса да рекламира по света малката държава чрез спортните ѝ успехи. Той заложи много на марката футбол „Made in Croatia“.
В хърватския футбол става дума за много пари. Оспорваните вътрешни първенства са рядкост. Другите отбори от хърватската лига много рядко изпреварват в класирането „Динамо Загреб“. Също и поради факта, че столичният отбор привлича перспективните играчи от провинцията. Към това се прибавя и лобизмът за „Динамо“, който по времето на Туджман се превърна едва ли не в държавна политика, която и до днес затормозява нормалното протичане на вътрешното първенство.
Успехът на Златко Далич
Толкова по-удивително е класирането на Хърватия за финала на сегашното Световно първенство в Русия. Златко Далич, почти неизвестният треньор със срамежливата усмивка, успя да превърне групата хърватски легионери в истински отбор. Тяхното поведение сигнализира: Ние искаме повече!
Далич бързо отстрани от отбора мърморковците, които не искаха да се подчинят в името на общия успех. Сега остава само една крачка до триумфа. А ако Хърватия действително бие Франция на финала, то тя би била първата малка държава световен шампион по футбол – ако не смятаме Уругвай през 1930-те години. Световен шампион, въпреки футболния хаос вътре в държавата.
24shumen.com
