Административният съд потвърди избора на Любомир Христов за кмет на община Шумен. Така магистратите приеха решението на Общинската избирателна комисия за обявяване на Христов за кмет.
Съдът приема, че посочените в жалбата на „БСП за България“ аргументи за нарушения на изборния процес са неоснователни и недоказани, а по време на вота не са допуснати нарушения, които да доведат до резултат различен от обявения.
При огледа на чувалите с бюлетини и изборни книжа от секции 29, 69, 105 и 114 не са намерени протоколи, жалби, решения на СИК или други данни, които да сочат спор по действителността на гласовете.
Съдът не намира и основания за оспорване на останалите секционни протоколи. Магистратите са счели за неоснователно твърдението за отчитане на редовни бюлетини като недействителни и обратно.
В мотивите си съдът е отбелязал, че от представените по делото протоколи на СИК се установява липса на спорове между членовете на СИК по отношение действителността на бюлетините, както и липсата на особени мнения от членовете на СИК, т.е. в нито един протокол на СИК не е поставен под съмнение изборният резултат чрез подписване на протокола с особено мнение. В решението на ОИК също липсва отразяване на особено мнение, спорове или възражения на членовете на комисията по взетото решение. Регламентираните правила в Изборния кодекс, чрез които е дадена възможност на страните в процеса да влияят върху протичането му и крайния резултат чрез активни и конкретни действия, за да защитят правата си и обществения интерес като цяло, съставляват сериозни гаранции за публичност, прозрачност и законосъобразно протичане на изборите. При тази прозрачност и публичност на избирателния процес при отчитане и обявяване на резултатите, съдът съобразява и факта, че коалиция „БСП за България“, е имала членове във всички СИК.
Съдът не е установил решения на СИК по спорове за действителност по спорни бюлетини, което е един от механизмите, осигуряващ гаранция за прозрачност в работата на СИК и възможност на членовете ѝ, представляващи парламентарно представените партии да вземат отношение при констатиране на нарушения. Освен това – при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването, съобразно разпоредбите от Изборния Кодекс, в изборното помещение могат да присъстват кандидати, застъпниците, представители на различните партии, коалиции от партии и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти, като на присъстващите лица се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. От последните не са подавани жалби или сигнали за извършени нарушения в изборния процес.
За неоснователен е възприет и доводът на оспорващия досежно недействителност на избора, предвид наличие на поправки в протоколите на секционните избирателни комисии. Констатирано е, че при съставяне на протоколите, секционните избирателни комисии са извършвали различни поправки, като от всички 127 протокола, 40 протокола са с отразени поправки. Наличието на поправки в секционните протоколи не води до извода, че обективираните в тях данни не съответстват на действителното фактическо положение. Касае е за коригиране на технически грешки, допуснати по време на съставяне на протокола, преди неговото подписване от членовете на СИК и обявяване на резултатите от гласуването. Поправките не касаят резултатите на оспорващия и са извършени и документирани по надлежния ред – с подписите на всички членове на комисията.
Като неоснователни са възприети и възраженията на жалбоподателя, че в резултат на поправка на протокола на СИК №83, са били отнети 20 гласа от кандидата на БСП. В тази насока съдът е констатирал, че корекцията в протокола се състои единствено в одебеляване на изписания с цифри резултат на кандидата В.Д.В. и в случая не е налице поправка в протокола, която следва са бъде отразена с подписите на членовете на СИК, а по-скоро се касае за технически пропуск, установен и коригиран своевременно.
Не е уважено и възражението за наличие на голям брой непопълнени бюлетини, намерени в избирателните кутии. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че в секционните протоколи не се установява несъответствие между броя на гласувалите лица и намерените в избирателните кутии бюлетини, което опровергава твърдението за нерегламентирано прибавяне на неизползвани бюлетини в избирателната кутия.
Не е споделено и твърдението, че вотът е опорочен, предвид нарушения на изборния процес, изразяващи се в купуването и продаването на гласове, с мотива, че данните за купуването и продаването на гласове са релевантни в наказателния процес и в случай, че страната разполага с доказателства за това, същата би могла да сезира компетентните органи с оглед предприемане на съответни действия по НК и НПК.
По тези съображения съдът е счел депозирана жалба за неоснователна и недоказана и е потвърдил решението на ОИК – Шумен.
Решението на Административен съд-Шумен подлежи на оспорване пред Върховния административен съд на Република България.
24shumen.com
