Къде в България се решават най-много дела по несъстоятелност? На този въпрос отговарят от Института по пазарна икономика, позовавайки се на данни за дейността на съдилищата, публикувани от Висшия съдебен съвет. Те дават точна информация за постановените решения по дела за несъстоятелност в окръжните съдилища в страната.
Окръжните съдилища в страната решават средно по около 1 200 дела за несъстоятелност годишно в периода 2010-2017 година.
Динамиката в делата за несъстоятелност, очаквано, е свързана с икономическата конюнктура и бизнес цикъла – в лошите за икономиката години, с известен лаг, се увеличават и делата за несъстоятелност, докато в силните години те падат, посочват експертите. През 2010 г. окръжните съдилища решават 23 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия като броят им се увеличава до пика през 2013 г., когато стават 42 дела на 10 хиляди предприятия, а след това започва спад до 24 дела на 10 хиляди предприятия през 2017 година.
Картата на страната по средногодишен брой на решенията по дела за несъстоятелност на 10 хиляди нефинансови предприятия за периода 2010-2017 г. показва известна клъстеризация на областите, т.е. струпване на делата в определени области.
Със сравнително висок относителен брой на делата за несъстоятелност са две групи от области в Северна България. Северозападната група е представена от областите Монтана, Враца и Плевен, а североизточната – от Русе и Разград. Във всички тези области окръжните съдилища средногодишно решават по над 50 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия.
Същевременно в други групи от области се наблюдава сравнително нисък относителен брой на решенията по дела за несъстоятелност. Това са групата на областите Габрово и Велико Търново, както и групата на областите по южната граница на страната (с изключение на Смолян) – Благоевград, Кърджали, Хасково, Ямбол. Всички окръжни съдилища в тези две групи решават средногодишно по под 20 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия.
В Шумен решават средногодишно 35 дела за несъстоятелност.
Важно е да се отбележи, че делата за несъстоятелност по правило се гледат изключително по седалището на неплатежоспособния или свръхзадължен търговец. Свободата за длъжника да смени седалището и адреса си на управление и след това да поиска откриване на производство по несъстоятелност го поставя в изключително преимущественото състояние да избира съда, пред който да се гледат делата му. Така кредиторите, създали договорни отношения с вече несъстоятелния търговец, са длъжни да се съобразят и с този негативен за отношенията им факт.
24shumen.com
