Болшинството от земеделските стопанства в Шуменска област работят в сивия сектор на икономиката. Регионът е типичен представител за полагане на нерегламентиран труд, без работодетелите да плащат социални осигуровки, и без да са уредени трудовоправните отношения с ангажираните лица. Тези тревожни данни бяха изнесени днес в Шумен от експерти в КНСБ в рамките на провежданата кампания „Сивото убива“.
От всички 23 милиарда лева, които се генерират в сивата икономика на страната голяма част идват от сектор „Земеделие“, съобщи Валя Весельонова. Идват от работещи, които се трудят, но не получават нищо.
Експертът разясни и прилаганата схема – или устна уговорка или плащане на седмица, или най-често работа без договори.
„Това са плашещите неща в социален план. Ние питаме защо секторът, който акумулира средства през европейските програми и има възможност да се механизира, почти нищо не се прави като инвестиция в работна ръка, няма никакво възнаграждение.
В Европа, нашите съграждани, получават в пъти повече за възнаграждение за земеделска работа“, съобщи експертът.
Тя припомни и вината на хората, че не разбирали в каква порочна схема биват вкарвани и не търсят договори. Според нея в случая се касае за тежка форма на трудова експлоатация в сектора. С една дума, обреченост работниците да бъдат бедни. А после бедни пенсионери.
1 495 000 хиляди декара е обработваемата земя в Шуменска област. 10 700 са земеделските стопанства. От 22 052 общо наети в сектора, едва 2 707 души – 12% са с постоянни трудови договори. Останалите били на „различни форми на самонаемане“, обяви Весельонова.
Еднодневните трудови договори все пак помогнали да се осветли голяма част от работещите хора.
Картината в цялата страна – само 107 000 се осигуряват на база 370 лв. при общо 620 хиляди, заети в областта на земеделието.
Половин милион нямали никакво осигуряване.
„500 хиляди без осигуровки. Това е сивият сектор в земеделието. Хора без права – нито пенсия, нито болнични, нито майчински“, заяви по темата президентът на КНСБ Пламен Димитров.
В сектор „Лека промишленост“ сивата икономика няма такова осезателно присъствие, за разлика от земеделието.
Експертите отдават това на навлизането на големите марки, които не търпят това явление. Тук били сключвани трудови договори.
Ако все пак имало присъствие на сивата икономика, това били при малки фирми, подизпълнители.
Заплатите не били високи. Но ако работниците били по старателни, например в шивашката промишленост, получавали като заплата 1 000 лв.
Но способът „пари под масата“ не бил изключение.
24shumen.com
