Тончо Жечев е български писател, хуманитарист и литературен критик, оставил запомнящи се следи в националната култура с книгата си „Българският Великден или страстите български“. Тълкувател на българското духовно наследство и на българската същност.
„Той е най-значимият хуманитарист в културата на ХХ век в България. Животът му е колебание между факта и фикцията. Основното му съчинение „Българският Великден или страстите български“ съдържа анализ на исторически факти, но и анализ на художествен текст – „Изворът на белоногата“. При него зад учения винаги наднича писателят.
„Историята и теориите на един Пигмалион” е художествено произведение, а не изследване. Тончо Жечев има голям принос в разколебаването на догматизма с методологически схващания. Като човек той бе много ироничен, смел и дързък. Иронията му не прощаваше на никого“, разказа за 24shumen.com Иван Карадочев – литературният критик и близък приятел на бележития български хуманитарист.
Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 година в Дивдядово, днес квартал на Шумен. През 1954 година завършва право в Софийския университет.
Между 1957 и 1959 година работи като редактор в списание „Родна реч“. Близкото приятелство на Тончо Жечев със Здравко Петров, Васил Джерекаров и Кръстьо Куюмджиев го превръща в част от прочута четворка по бридж и естетски кръг на изследователи на българската литература със сходни виждания. По-късно към тях се присъединява и Цветан Стоянов.
През 1959 – 1962 година е аспирант в Москва. След това работи като редактор в списание „Септември“. Там излиза първата му статия, разбунила партократските духове – „Съдбата на критика“. В нея той развива идеята за отказ от задължението на литературната критика да бъде идеологическо оръжие и я призовава да бъде художество като всяко творческо слово.Става завеждащ отдел критика на списанието, което се превръща в център на трезво, критично мислене.
През 1965 година статията му „Иво Андрич или краят на един призрак“ поставя под въпрос вихрещия се по това време интернационализъм, според който националните характеристики трябва да отстъпят пред идеята за всепоглъщаща интеграция със Съветския съюз.
От 1974 до 1983 година е директор на Института за литература при Българска академия на науките, като става член-кореспондент на академията. На 5 – 8 август 1985 година изнася лекция с почетната покана на Нобеловия симпозиум.
През 90-те години е главен редактор на списание „Летописи“.
От 1991 година е член на съвета на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1993 година заедно с Марко Семов и Тома Томов в продължение на 21 дни снима на Златния рог документалния филм „Страстите български: Цариградски разговори с Тончо Жечев“.
От 1997 година е член на Съвета за национално развитие на президента Петър Стоянов и член на обществения съвет на фондация „Отворено общество“.
От 1998 година е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от президентската квота.
Умира на 23 февруари 2000 година след много тежка сърдечна недостатъчност.
Снимка: goodreads.com
24shumen.com
