Дворът на „Сребровата къща“ днес отново оживя. Достолепни дами облечени в дантели и с елегантни шапки върнаха времето назад, когато шапката е била признак на социален статус и знак за принадлежност към определена прослойка в обществото. От стария грамофон звучи ретро музика. На масата с плюшена покривка, сребърен поднос със сладко и локум на клечка, очаква посетителите. Входът е свободен. Единственото условие е да носите шапка, а ако нямате, може да си изберете от ателието на втория етаж на „Сребровата къща“.
„Везувий или как вулканът стана символ на шапката“ е събитието, което в петъчния следобед привлече вниманието на любителите на градски легенди в двора на възрожденската къща. Организатор е Общинското предприятие „Туризъм, публични прояви и атракции“.
Специален гост на ретро следобеда бе Стефанка Станчева – дъщеря на придворния шапкар на цар Борис III. „Някога в Шумен имаше двама шапкари. Те изработваха всякакви мъжки шапки и каскети. Всичко се правеше на ръка. Официалните дамски шапки обаче доставяха от София“, разказва леля Стефанка. Още на млади години баща й отишъл в столицата да си търси късмета и да учи занаят. Така станал шапкар. В началото правел шапки за войската, когато задобрял започнали да валят и поръчки от заможни клиенти. Младият майстор правил шапки за някогашния софийски хай лайф. Славата му растяла и така един ден бил назначен за придворен шапкар на царското семейство.
През първите десетилетия на ХХ век шуменците от заможни фамилии започват да обръщат все по-голямо внимание на навлизащата европейска мода. Гардеробът им се състои от облекло с различно предназначение – за гости, разходка в парка, обяд, вечеря и танци. Задължителен атрибут бил шапката. Модните тенденции навлизат чрез чуждоземски списания.
Дамските шапки, изработвани с вдъхновение и големи усилия, представляват малки произведения на изкуството. С големи периферии, като камбана, тюрбани или барети те са от слама или филц, декорирани с пера, паднели, брошки и цветя. Всяка се е изработвала ръчно.
При мъжете шапките са били признак на обществено положение. Хората от висшето общество са носели цилиндри. Търговците и занаятчиите пък бомбета или шапки от филц “Борсалино” през зимата и “Гарсонетки” през лятото. За работниците и селяните оставали каскетите.
След 9.IX. 1944 година шапкарството в Шумен западнало, а няколко години след това занаятът бил забравен. До днес, когато наследниците на старите шуменци отвориха раклите и изтупаха от праха старите си шапки.
Ретро забавата с дрес код стара шапка в двора на „Сребровата къща“ продължи до 19.00 часа.
24shumen.com
