Той е световно известен български скулптор. Негови творби одухотворяват обществени пространства в 21 държави на пет континента. Ще го срещнете в Рим, Хелзинки, Токио, Пекин, Люксембург, Берлин, Брюксел, в академичните зали на водещи университети по света, а от няколко дни и … в Шумен. В музея, в галерията, в библиотеката, на стъпалата към паметника.
Тодор Тодоров е в града за изложбата „България. Иновации и традиции“, която ще представят тази вечер със съпругата си Даниела Тодорова в Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ и без съмнение ще очароват с творбите си шуменската публика.
Казва, че е дълбоко свързан с Шумен, защото тук създава един от любимите си проекти. Той е автор на водната каскада към паметника „Създатели на българската държава“. Много обича този свой проект и задължително го показва, когато представя творчеството си пред публика у нас и в чужбина.
Предложението да работи по проекта обаче получава едва след като трима водещи български скулптори изправят на нокти тогавашните държавни и общински ръководители, заели се със задачата да ознаменуват 1300-годишната история на България. Спомня си, че Любомир Далчев, автор на Паметника на свободата в центъра, е трябвало да се завърне след изложба във Виена и да се заеме с оформянето на тази част от алеята към паметника. Но вместо по обратния път към България той поема към Щатите и до края на дните си остава там. Веднага се обръщат към друг творец – Боян Радославов, син на известния скулптор Васил Радославов. Много скоро и той напуска България. Бяга в Канада. Пред угрозата от провал търсят скулптора Божидар Козарев. Той пък отказва заради огромния обем от работа и краткото време, за което трябва да се свърши. „И тогава, от немай-къде, се обърнаха към мене“, шегува се Тодоров и казва, че това е един от редките случаи, когато е получавал директна покана, а не след конкурс. Вероятно обаче не е било точно така, „от немай-къде“, защото по това време той чиракува в ателието на Крум Дамянов. Познава проекта за мемориала, помага в избистрянето на общата концепция и получава дори благодарности от екипа.
„Предложиха ми. Дадоха ми ден да си помисля. След това още един ден, за да представя няколко скици и ми казаха да започвам. И аз започнах с условието, че по частта с грифоните пред театъра ще работи колегата ми Иван Русев“, разказва той и се сеща за някои от по-забавните моменти в началото.
„Един ден в ателието ми дойде човек на Пенчо Кубадински – негов служител ли беше, бодигард ли му беше, не зная, но си спомням, че му викаха Сянката. Каза ми, „началникът иска да види какво правиш“. Отговорих му, че още не съм готов. Оттогава, докато не минах през държавната комисия в СБХ, гледах да не се мяркам пред очите му. Когато проектът беше одобрен, Пенчо Кубадински дойде при мене и ме предупреди: „И сега започваш да работиш както трябва, без шикалкавене. Тук трябва да има конници, да бляскат саби, щитове. Разбра ли, защото иначе ще те скопя. Властен човек беше. Понякога влизаше в час и имаше добри идеи, но тази точно не беше от тях“, усмихва се Тодоров.
Благодарен е на съдбата, че му е помогнала да развие паметника така, както си го е представял. „Не илюстративно отбелязване на отделни събития, което направи Крум Дамянов. Той там е много силен – и с фигурите, и с мозайките. А абстрактен паметник, който да символизира 13-те века на България в Европа с 13 скулптури, които да представят възникването, организацията и трансформацията на държавата във времето. Почти две години по-рано се бях захласнал да наблюдавам под микроскоп микроструктурата на гранита. Точно това ми помогна да си представя как искам да изглежда паметникът. Цялата композиция е вдъхновена от динамиката на кристализацията на гранита като материя на различни етапи. Използвах микроструктурата, за да формообразувам отделните скулптури. Най-горната скулптура – първият век на България в Европа трябваше да е най-монолитната, но по-малка по размер. Всяка следваща надолу да е по-разчленена и по-организирана“, обяснява идеята си Тодор Тодоров.
Основният свързващ елемент в композицията е водата, бликаща от четиринадесетата скулптура ИЗВОРА – НАЧАЛОТО. Водата трябва да символизира времето, протичащо през вековете – тринадесетте скулптури. Белезите на човешкото присъствие, освен като основна движеща сила в създаването и развитието на държавата, са изобразени и като конкретна художествена еволюция на една нация посредством барелефите от долната страна на барбаканите.
Водната каскада е най-големият хоризонтален паметник в България, създаден от скулптора Тодор Тодоров и арх. Борис Камиларов.
Тодор Тодоров държи да отбележи, че идеята за водата е на арх. Борис Камиларов.
„Работех под неговото ръководство в тази част на комплекса и когато видяхме наклона на терена, той ме попита: „Имаш ли нещо против да пуснем водата на времето да обиколи всички векове“, спомня си точните му думи. Двамата решават, че няма да има по-висока точка от 1 м и 60 см, за да може всеки, който застане там, да вижда цялото и да се чувства комфортно в историята си.
Разказва, че като преподавател във ВИАС е разговарял със студентите си от Шумен за любимото им място в града и споделя, че много от тях са посочвали тъкмо каскадата. И когато ги е питал кое по-точно в нея им харесва, те отговаряли – шумът на водата. Вероятно защото са усещали нейната живителна сила, която пренася през времето духа на 13-те века на България.
Казвам му, че днес. Не, че отдавна водата вече я няма. И с годините ми става все по-трудно да обясня причините.
Снимки: Личен архив на Тодор Тодоров
Роза Енчева
