Демографските процеси в област Шумен се характеризират с трайна тенденция за намаляване на броя на населението и за неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на младите хора в региона, тези данни бяха изложени в годишен доклад за здравно-демографското състояние и здравната мрежа в областта. Представи ги д-р Пепа Калоянова, директор на РЗИ Шумен по време на заседание на Областния съвет по здравеопазване. Населението на областта в края на 2016 година е 174 746 души. Областта е на 15 място в страната, след област Добрич. С най-малък брой над 6000 е община Никола Козлево. Тенденцията е населението над 60 години да се увеличава. А се запазва броят на населението до 17 – годишна възраст, 17,21%. Намалява и броят на жените в активна възраст, от 15 до 49 години, съобщи д-р Калоянова. През 2015 и 2016 г.значително намалява броят на населението под трудоспособна възраст, а се увеличава броят на населението над трудоспособна възраст. Най-голям е броят на населението надтрудоспособна възраст в община Хитрино, следвавана от Смядово. В Каолиново е най-нисък процентът на населението по този показател. Живородените деца в областта през последните години непрекъснато намаляват. През 2016 г. те са 1 568. От тях 817 са момчета, 751 са момичета. 910 деца са извънбрачни. Най-много са живородените в община Шумен, следвана от община Нови пазар. Най-малък брой живородени деца има в община Хитрино. 11 деца са мъртвородени. Абортите са 356. Наблюдава се увеличение на абортите по желание. Раждаемостта за региона е под средната за страната. Общата смъртност за областта е 14,6% на 1000 души население. Според д-р Калоянова показателят за област Шумен е по- нисък, отколкото този за страната. Данните сочат, че смъртността е по-висока в селата. Статистиката показва, че мъжете са с по-висока продължителност на живота, в сравнение с жените. Детската смъртност при 1000 живородени деца е 6,4%. По показателя „смъртност“ има значителни разлики в десетте общини. Най-висока е смъртността в община Каспичан- 20,2% на 1000 души население, следват Хитрино и Смядово. Най-ниска е смъртността в общините Каолиново и Никола Козлево. През последните пет години се наблюдава тенденцията смъртността за цялата област да е по-висока от средната за страната. Болестите на кръвообращението се открояват като причини за високата смъртност. Следват онкологичните заболявания и болестите на дихателната система. 10 деца са починали през 2016 г. От тях 5 са в градовете и 5 в селата. Според д-р Калоянова детската смъртност е показателят, характеризиращ благополучието на една нация и работата на здравната система в една страна.
„Тези данни и тенденции са ни известни от 15 години“, опонира на доклада д-р Милен Чолаков. Той поиска обяснение от д-р Калоянова как се изпълнява стратегията за здравеопазване, приета при бившия областен управител Донка Иванова. Сформирахме контактни групи, каква работа са свършили тези групи, попита още той. В отговор д-р Калоянова каза, че за изпълнението на въпросната стратегия са отговорни много институции, а не само РЗИ. Изнесени бяха и други тревожни данни – 23% от населението на областта не е здравно осигурено и е лишено от здравни услуги. 30% не ходят на профилактични прегледи. А по осигуреност с лекари областта е в завидно положение в сравнение с областите Кърджали, Благоевград, Смолян, Ямбол. Обезпеченост с лекари се наблюдава в Плевен и в градове, където има Медицински университети.
24shumen.com