„Изкуството е страст. Няма ли страст, превръща се в ширпотреба“, казва скулпторът Петър Дичев. Пали цигара. Смъква от полицата вече завършена керамична пластика и ми показва специфичния, постигнат с годините и опита, ефект по повърхността на фигурата.
Родил се в Ямбол. Бил най-малкото от трите деца в семейството. Завършил „Скулптура“ в Националната художествена академия в София. Студентските си практики прекарвал в Шумен.
После се завърнал в Ямбол. „В града обаче вече имаше 12 скулптори. Щях да съм 13-ия. Разбрах, че няма как да стане. Дойдох в Шумен и веднага започнах работа. Нямах жилище и се наложи 9 месеца да спя в Градската галерия, която по него време се помещаваше в сградата на днешната Съдебна палата“, спомня си Петър Дичев.
В началото ваял бронзови пластики. Започнали да го търсят да прави и букви. Днес негови са буквите на Градската библиотека „Стилиян Чилингиров“, включително и тези на вратите в сградата, гербът и бронзовия надпис на входа на Община Шумен и въобще, където видите бронзови букви от по-старо време да знаете, че почти всички са дело на скулптора Петър Дичев. Негова е совата на фонтана на входа на „Кьошковете“, пластиката в градинката пред бившия ресторант „Днепър“ днес банка.
„Конкурсът за паметник на Димитър Благоев, по повод 125 години от рождението му, бе събитието, което ме изстреля нагоре в професионално отношение. Бил съм на ръководни позиции в местното дружество на художниците. След време сам се оттеглих“, разказва скулпторът. Мъчно му е, че днес трудно открива изящество и естетика, оприличава всичко на дискотека. „В скулптурата, в изкуството трябва да има страст. Ако няма страст, няма душа. Изкуство без душа не е изкуство. Днес гледам правят едни статуи с огромни уста и носове. Те обаче са символът на материалното. Очите, очите изразяват духовното, душата, но бюстове днес са с малки очи. Правят точки и чертички, правят петна някакви в безпорядък и го наричат изкуство. Това изкуство не го разбирам“, споделя с огорчение Петър Дичев. Не крие, че с годините идеите му стават все повече, но се страхува, че няма да му стигне времето да ги осъществи и претвори в пластики.
Припомня си, че някога Шумен е дал на България големи имена в изобразителното изкуство и музиката. „Днес традицията все още се пази при музикантите, при художниците нещата някак са размити“, коментира творецът.
Не му се говори за политика, но е тъжен, че повече от 20 години дъщеря му живее във Флорида, САЩ. „Ходя при нея редовно. Зимата оставам по 3 месеца. Хубаво е там, подредено. Но ме тегли все към България. Тук ми е най-добре. Няма по-хубава страна от нашата. Малка територия, а си имаме всичко и планини, и море, и реки. Само хората дето живеят без вяра, това е лошо“, казва художникът и пак се заглежда в пластиките си. Обича да работи с бяло. „Има естетика, елегантност има в този цвят. Много е важно как пада светлината върху фигурата“, обяснява Петър Дичев и си припомня, че някога работел с бронз. После обаче цената на материала много скочила и се отказал от метала. Днес цялата си творческа енергия е отдал на керамиката. Извайва в ателието си своите причудливи, понякога и загадъчни форми. Не мисли за изложби и продажби. Работи с вдъхновение и влага душа в белите си керамични фигури.
24shumen.com
