6 жалби до Комисията за защита от дискриминация са подадени от роми през 2017 г. През предходната година те са били 10. По тях са образувани полицейски производства, съобщи на заседание на Областния съвет по етнически въпроси Иван Златев. Той не уточни от какво се оплакват хора от малцинствата. Не стана ясно дали експертът, като техен представител ще съдейства за придвижването на жалбите или поне докъде е стигнало полицейското разследване.
Като най-сериозни проблеми Златев открои отпадането на ромски деца от училище, високата безработица, миграцията и ранните бракове.
От представения обобщен мониторингов доклад за областта стана ясно, че основен приоритет в сферата на образованието остава да бъде спряно отпадането на децата от образователната система. Затова за организирани срещи с родителите и учениците от рисковите групи. Тези срещи са координирани със социалните служби и омбудсмана на Община Шумен. Целта е максималното обхващане на учащите в системата на образованието.
„Модернизация е все по-голяма част от младежите от ромски произход да завършат най-малко средното си образование“, обяви експертът. 66 ученици са отпаднали миналата година от училище в задължителната училищна възраст.
Рискови фактори за здравеопазването в ромската общност са високата безработица, ниските доходи, неблагоприятна околна и жилищна среда. Начинът на живот създавал условия за възникване на различни заболявания.
Златев не спести тревожни факти от доклада – голяма част от ромското население е неосигурено или с прекъснати здравни права. Той съобщи, че благодарение на неправителствени организации, РЗИ Шумен и здравни медиатори били организирани безплатни прегледи и консултации. Така имало напредък в подобряване на здравословното състояние на ромското население.
Експертът отбеляза, че в областта на заетостта са открити много предприятия, но те се нуждаят от квалифицирана работна ръка. Затова ще бъдат положени сериозни грижи за повишаване на образователната квалификация на ромите.
Жилищната политика бе определена като условие за подобряване на жизнения стандарт в общността. Отчетено бе, че жилищата били сравнително благоустроени. Голяма част от ромите вече работели в чужбина. А тези, които са се завърнали видимо подобрили стандарта си на живот.
Според становището във всички десет общини на областта работят неправителствени организации за отбелязване на селищни, национални и религиозни празници.
Читалищата работят за съхраняване на българските традиции и обичаи, включително и обичаите на различните етнически общности.
24shumen.com
