Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост, сочат данните за 2017 година на Института по пазарна икономика (ИПИ). Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях.
Според статистиката общината, която може да се похвали с най-висока средна заплата в област Шумен е Каспичан с цели 908 лева, а най-ниско платени са били работещите в община Върбица – 623 лева.
Ето и останалите данни:
Никола Козлево – 850 лева, Нови пазар – 755, Каолиново – 628,
Хитрино – 737, Венец – 742 лева, Шумен 870 лева, Смядово – 654 лева, Велики Преслав – 695 лева.
На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от аргументите, които сме извеждали и преди, за регионалното развитие. Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.
Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч – наличие на голяма добивна компания и съответно 2 178 лв. средна заплата за общината. След това са Козлодуй, с ядрената централа – 1 790 лв. средна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката, имат средни заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп – с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня – с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).
Снимка: Pixabay.com
24shumen.com
