Стотици хора са се оплакали в страната от ухапване от кърлежи само за един ден, сочи статистика на лекарите. В периода от 21 до 27 май в страната са регистрирани девет нови случая на лаймска болест, а от началото на годината – 103. Това са двойно повече случаи в сравнение с тези от 2017 година, когато броят им е бил 55, съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести.
„Съветвам хората, които ходят по тревата в паркове, в планината и на места с висока трева, където има голяма вероятност да има кърлежи, да оглеждат тялото си внимателно след всеки излет. Стои ли няколко часа кърлежът в тялото, вероятността да се заразим с лаймска болест е никаква или малка“, заяви за „Здравей, България“ по Нова телевизия директорът на Центъра по заразни и паразитни болести д-р Тодор Кантарджиев. По думите му е доказано, че ако кърлежът стои в тялото ни повече от 24 часа, може да ни зарази с марсилска треска или лаймска болест.
„Безопасното сваляне става с много тънка пинсета като пинсетата трябва да мине под коремчето на кърлежа и да се дърпа нагоре. Ако хоботчето на кърлежа се скъса, това не е страшно – то може да се извади с чиста игла. След това задължително се дезинфекцира”, посочи още Тодор Кантарджиев. Лаймската болест е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест.
Клиничната картина може да имитира редица заболявания. Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява.
Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест – увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.
Пръскането срещу опасните насекоми в Шумен стартира през месец април, когато бяха обработени места в Природен парк „Шуменско плато“. Третирани са площите в района на Стария град, заслоните, поляните около паметника „Създатели на българската държава“, от поляната на парашутистите до заведението „Чупката“ и надолу до главния път, обработени и стъпалата към Паметника. Обработката на тревните площи в целия град ще продължи по график. Общите площи за обработка са над 1 000 декара. В бюджета на общината са заложени до 30 000 лева за дезакаризация, дезинсекция и дератизация.
24shumen.com