25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Инициативата на ООН е за премахване на насилието (изнасилване, домашно насилие и др.), упражнявано върху жени и е обявен за такъв ден с Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г. Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският характер на този проблем, често остава скрит.
Активистките от различни организации отбелязват 25 ноември, като ден срещу насилието, още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република, по заповед на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо (1930-1961).
От 1 април 2005 т. в България влезе в сила Закон за защита срещу домашното насилие. Появата му бе посрещната със задоволство от всички – институции, граждани, НПО.
Две хиляди са средно обажданията на година на националния телефон на асоциация „Анимус“ за преживелите домашно насилие. В Европа всяка четвърта жена е жертва на някакво насилие, а България по този показател е в средата на класацията според изследване сред 1500 жени, което означава, че сме по-добре спрямо държавите от Африка и Латинска Америка.
Формите на домашно насилие са многообразни:
1.Физическо насилие – жертвата е подложена на побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причинява й се физическа болка и страдание.
2.Психическо насилие – въздействието е върху психиката на жертвата, с което й се причинява тормоз. „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата и психологическата цялост на друго лице.
3.Емоционално насилие – тук отново въздействието е върху психиката на жертвата, като целенасочено се увреждат емоциите й – чувства и мисли, свързани с преживявания от негативния спектър – заплашване, страх, контрол, изнудване, чувство на малоценност, вина, обидно и унизително отнасяне. Най-тежката форма на психическото и емоционалното насилие е емоционалното изнудване – жертвата е заплашвана, че ако не се подчинява ще бъде убита, ще й бъдат отнети децата, ще бъде изгонена от дома, ще бъде оставена без средства, без близки, без приятели, ще бъде опозорена, ще бъде тормозена. Тежко емоционално изнудване е и заплашването със самоубийство, с което се цели да се вмени чувство на вина у жертвата и контрол, като се неутрализират и се „парализират” реакциите й за взимане на конкретни действия и решения.
4.Сексуално насилие – вариантите са разнообразни, като включват насилствени и принудителни сексуални действия върху жертвата, както и опити да бъдат извършени такива.Пострадалите са предимно жени и деца, които са поставени в унизително положение и мълчание за случващото се, поради фалшив срам.
5.Икономическо насилие – жертвата е поставена в „икономическа зависимост” от насилника, заплашвана е с унищожаване и повреждане на имуществото й, оставена е без средства, в подчинено и унизително положение.
6.Кибертормоз – една от разновидностите на психическото и емоционалното насилие, съвременна форма на тормоз, изразяваща се в отправяне на обидни, агресивни , нецензурни и заплашителни думи и изрази чрез средствата за масова комуникация – телефон, интернет и печатни произведения.
Снимка: Pixabay
24shumen.com
