НАП и специализираните органи в МВР и ДАНС проверяват сигнал за потенциална уязвимост на компютърната система на Националната агенция за приходите. Разследването е започнало вчера.
Хакерите съобщават, че от атаката са засегнати над 5 млн. български и чуждестранни граждани, както и компании. Те призовават журналистите да търсят в данните и да си правят собствени разследвания.
Ако данните се окажат истински, това ще бъде най-голямото „изтичане“ на лични данни у нас. Информацията в масивите показва бази данни с по над 1 млн. реда, в които има ЕГН, имена, адреси и доходи.
Друга част от файловете съдържат бази данни с кодови номера или кратки обяснения и се нуждаят от специалист, който да ги разчете. Има файл, в който срещу над 1.1 милиона ЕГН-та стоят месечни доходи и вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване. В друга папка с името GAMON се съдържат два списъка с няколкостотин хиляди лица, за които може да се предположи, че участват в игри със залози.
На първо място трябва да се провери дали базата данни е била уязвима, за да се получи този теч на информация, който – ако се окаже реален – би бил безпрецедентен в нашата история. Това обяви в сутрешния блок на БНТ експертът по киберсигурност Любомир Тулев по повод вчерашната хакерска атака срещу НАП.
„Според мен става дума за външна намеса, като не изключвам възможността за координирана атака срещу българските институции. Съобщението за атаката бе разпратено чрез руски сайтове, като Яндекс, но се съмнявам, че Русия стои зад случилото се“, уточни експертът и допълни, че е разгледал част от файловете, които се оказали стари данни отпреди 19 години.
По думите му ако информацията е актуална, най-притеснителна би била финансовата информация за българските граждани.
„По всяка вероятност става въпрос за хакерска атака. Предстои тепърва да разберем какво и как е станало. Съгласен съм, че течът на данъчната информация би бил най-притеснителен, но всичко засега е в рамките на предположенията“, коментира по темата Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.
Той допълни още, че неприятните последици биха били най-вече за публичните администрации и финансовите институции.
Снимка: pixabay.com
24shumen.com
