Апел: Нужни са средства за градежа на църквата „Св. Райко Шуменски“

Продължава градежът на най-новата църква в областния град – „Свети Райко Шуменски“, чиито основи бяха положени преди малко повече от 2 години от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Представители на местния бизнес стартираха още тогава благотворителна кампания за набиране на средства, които да спомогнат строителството на храма в шуменския квартал „Тракия“.
Част от строителните материали бяха предоставени от Автомагистрали „Черно море“ и Бетонов възел „Тича“.
През 2022 година ще бъде чествана 220-годишнината от смъртта на Св. Райко Шуменски, убит на 14 май 1802. Целта е дотогава поне строителните работи да бъдат завършени, за което обаче средства няма.

Апел за подпомагане с финансови средства отправят за пореден път инициаторите на благородната кампания, както и отец Красимир Капитанов. Те се обръщат към всеки един шуменец с молба да не остават безучастни към съдбата на храма.
Средствата се набират по следната сметка:
Банка ДСК
BG06STSA93000017343194
IBAN: STSABGSF
Храм „Свети Свети Три светители“

Св. Райко Шуменски (1784-1802) е млад шуменски златар, убит особено жестоко през 1802 г. от местен мюсюлманин, който се опитал да го помохамеданчи насилствено.
Житието на светеца разказва, че още 18-годишен, красивият и благочестив младеж Райко станал майстор златар. Златарската му работилница била в центъра на Шумен срещу една турска къща. Там живеела една девойка, която се влюбила в Райко, но не могла да спечели сърцето му. Затова решила да употреби хитрост. Извикала го тя един ден пред портата си под предлог да и вземе мярка за пръстен. Младата туркиня се опитала насила да го вкара в двора си, като при дърпането умишлено паднала по гръб. Завикала неистово, твърдейки, че младият майстор се бил опитал да я обезчести. Шуменските мюсюлмани веднага хванали набедения в насилие младеж и го отвели пред кадията. Кадията под силното давление на бащата на момичето, му предложил или да се потурчи и ожени, или ще бъде бит до смърт. Христолюбивият младеж отговорил, че предпочита смъртта пред безчестието. Въпреки многобройните обещания за пари, имот и почести, той не склонил, а само повтарял: „Християнин съм, християнин ще умра!“ Последвали жестоки побои и други мъчения в продължение на два дни. После отново увещавали Райко да се откаже от вярата си, но той упорито отказвал. Отново го мъчили и редували увещания с насилия. Мъченията ставали все по-непоносими – забивали клечки под ноктите му, дерели месата му, солели кървящите рани и после го горили със запалени свещи. Въпреки жестоките мъчения Райко не се отказал от вярата си и накрая бил посечен на 14 май 1802 г. Житието му е написано по устни сведения на очевидци от гръцкия иеромонах Никифор Хиоски.
24shumen.com