Почивка няма да има, чака ни неясна есен и гладна зима
И като захвана един вирус, та цяла година. Може и повече да откара. Вируси всякакви. Невидими, съзрими, двукраки дори. Никой не очакваше такъв старт на годината. Дори ясновидците не го бяха прогнозирали. Или май бяха? При тях е трудно да бъдем категорични, защото всеки път в края на старата прогнозират апокалипсис за новата. И всякакъв род чуми, войни, катаклизми.
Но този път бе друго. Първо „ужасът от Китай“ си беше просто „някакъв ял прилеп“. Грипче, което далеч не е страшно, думаха щабните офицери, а после…
После като запяха хорово партията „Шок и ужас“, че направиха пролетта трудна за обрисуване. Не можеш разпозна роднини на улицата, че всички маскирани. Бал на страха, траурни брифинги. И то за такива смешни цифри. Мерки след мерки, превръщайки се в теглилки. Тегло, което остави под катинар хиляди обекти в страната. „Вземи този кредит, връщай без лихва“, и такава една работа настана.
Говорим си, че сме 7 000 000 души, но това едва ли е така. Далеч, далеч по-малко. Но, примерно, като сметнем заразените на толкова население, и дори не може да се говори за епидемия. Нейсе, случи се.
Както се случи и обратното. Всичко отпадна от раз. Издоихме короната на момента, стига толкова, че хората започнаха да мрънкат. Щабът с траурен гняв се оттегли с „Яко ще умрете“ или нещо от сорта. Ама помни ли се? То не бяха чували, камиони, трупове, морги, та какво ли не. Онкоболни и старци с по сума заболявания умираха в празни болници.
Бог да ги прости.
Замириса на лято, замириса на политика
Пуснаха нардонаселението на свобода, лятото вдигна градусите, но и увеличи оборотите на скандалите. Замириса яко на политика. Като на мърша от системата, която ни убива, както думат майките на деца с увреждания, понесли цялата подигравка на властта. И като се настаниха лятото и скандалите, отново почна да се усеща Ковида. Бройките захванаха да се вдигат. Но как? Първо масовото тестване бе низвергнато. Щото не било достатъчно читаво като 100-процентова информация. После се започна.
Близо 5000 теста, близо 200 заразени. Предавано инфо като „болни“. Никаква разлика като носещ вируса и като бъдещ покойник. Защото Ковид-19 не се оказа нито толкова смъртоносен, нито толкова заразен. Поне из нашенско. Пък и забраниха аутопсиите от здравната организация. Защо ли? „Дръж народа в мъгла, че да му е ясно всичко“, бе едно послание от соца. Близо 80 на сто от заразените нямат никакви симптоми. Ама това е тема, която се споменава мимоходом, между поредния брифинг на кризисни щабове. По-важен е броят на заразените. Пък, че някои от тях ще съдят инспекции за грешни тестове и затвор за 14 дни, е друга тема.
Остана усещането, че всеки един политически скандал увеличава още на другия ден заразените. „Чекмеджета“-над 100 заразени. Готвени протести-200 положителни. Протест-над 300 заразени.
Не съм почитател на конспирациите, но не вярвам и на съвпаденията.
Когато обикаляш бездната в кръг
При нас вирусът удари преди десетилетия. Без тест, без статистика, без брифинги. Заразата на бедността. Последни във всяко едно отношение в ЕС. Сега се хвалим, че сме в някаква чакалня, и какво от това? Има села без вода, без пътища, обезлюдени, милиони наши сънародници на Запад. Ниска раждаемост, висока смъртност. Последни по доходи. Чакаме чужди инвеститори, сякаш освободители. А те идват за евтините „Изаури“.
Защо се стигна до зарази в заводи?
Елементарно.
Всеки знае, но мълчи. Обещават се едни високи заплати, 13-14, дори и 25-а да стигнат, бонуси. Но ако служителят е бил плътно на работа. И всичко става история след ден болничен. Това е условието: бачкаш без да отсъстваш.
Всички ревнаха срещу разни женици, като чумави сочени с пръст, че не търсили лекар при симптоми. Че карали на „аналгинчета“, за да спадат температурата. Че да били на работните си места, било то и болни. Виним ги, че си пазят заплатата? Така ги научиха чорбаджиите, така ги научи животът. Не се сърдете. Всички тези отрудени, смачкани хора, оцеляха. От един вирус, ще оцелеят и без обещанията на „инвеститорите“. Ще оцелеят, защото животът ги е научил. Не ги съдете, че 30-годишното ни битие ги научи на мълчание, на стискане на зъби, на „изаурщене“. Робините, които дори вече не пеят. Защото „взорът отникде веке надежда не види“.
Обикаляне на бездната в кръг.
За жалост.
„Шокиращите“ новини ни превръщат в Северна Корея
И така, бройките се вдигат. Един бивш евродепутат рече, че на един човек се правят по три теста. Положителен, отрицателен, пак положителен. Но на тази база се пишат два положителни, дето влизат в статистиката. Демек, от един-раждаме два.
Какво да мислим. Ден след ден се превръщаме в Северна Корея. Влизаме в „черните списъци“ на различни държави. Не ни искат, не желаят и да стъпят тук. Скоро тотално ще си затворят границите и съседите. Поне такива са индикациите. Забравете за почивка в любимата Гърция, дето плажовете са на хвърлей разстояние от Родопите. За всичко винете цифрите ни. И начина на поднасянето им. От слугите на властта – „шок и ужас, няма край, масов мор…“.
Играта със страховете премина границите на нашата Родина.
Нищо, че 80% карат вируса без да усетят.
Използващите го не осъзнават, че затваряйки България обричат на гняв, глад, гурбечтиите. Това са трите „Г“. Не осъзнават от положението на величието си, че всяко евро от гастарбайтерите е спасение за всяко едно правителство. Защото ако не бяха трансферите от милиарди евро, досега гладът да е „колил и бесил“. В момента преводите са паднали наполовина.
Знаете какво следва.
Почивка няма да има, чака ни неясна есен и гладна зима. Евро няма. Имало „чакалня“ за Еврозоната.
Съвсем скоро, цифрите ще почнат да излизат, но на нещо друго.
Когато се дръпне чертата ще трябва да се задават въпроси към хора, които спрягат позитивни изречения само с „Аз и Ние“ и обясняващи негативи с „Те“.
Да видим кои са Аз, Ние и Те.
„In God we trust“-на Бог се уповаваме. Пише го на американските долари. На всяка една банкнота. Но не сме го чували от никого, който трябва да поеме отговорност. Може би защото си го четат в „оригинал“?
Жельо Михов, 24rodopi.com
