В Гърция паркираш непосредствено до плажа, обикновено и под сянката на дърветата в горичката край пясъчната ивица. Никакъв проблем. Няма остригани хора, които да цъфнат на секундата и да искат пари за автомобила. Просто е. Когато не си презастроил първа линия на плажа. Просто е и когато разбиранията за туризъм и правене на пари от това са на светлинни години в сравнение с родната действителност.
У дома. Красиви курорти, но бетонирано навсякъде. И разбира се – няма паркоместа. Автомобилите са навред. Ако има как и и един върху друг ще са. Преминаването е един нескончаем слалом между тенекии.
„До червената кола е вашият паркинг, после е нашият, махай се!“. Забележка от страна на собственик на малко хотелче, долепено до друго към турист. Една безкрайна ивица от хотели, залепени едни за други, преливащи едни в други.
Забравете за места.
Идваш от село в планината. Фирмата ти е регистрирана на улица с наименование „Извън регулация“ №28. Но си се сдобил с някакъв прашасал терен край плажа и правиш паркинг. Два лева на час.
„Колко е за едно пълно денонощие?“, пита мъж, току-що оставил превозното си средство. Потният и рошав чичо се почесва и дума: “Мии, то такова, смятай си за по два лева на час“. Вади тефтера и записва регистрационния номер на колата, часът и после чака. Прехвърлиш ли и пет минути се таксува за нов час. Няма прошка. На плажа може да струва половин нощувка в хотел, платена за колата на паркинга. Всеки скубе пари, скоро – и за въздуха, който дишаме. Пък дори и дошъл от планинско село с улица, кръстена „Извън регулация“.
Как се правят пари от „зърната на Памела“, очаквайте!
24shumen.com
