В Деня на българската археология – 14 февруари, реновираната зала „Съкровищница“ на Археологически музей „Велики Преслав“ отново ще посрещне гости, туристи, учени и любители. След година на реставрация в Майнц, Германия и успешни гостувания в Лувъра във Франция и Национален археологически институт с музей при БАН, гостите на музея ще могат да се насладят на изящните накити от царския двор. Това съобщиха от Археологичиския музей в старопрестолния град.
Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в гр. Майнц хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценните камъни в накитите. При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания показват, че скъпоценните камъни, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия.
Изследванията на скъпоценните камъни и материали дават информация за високите технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите.
Гамата от благородни метали показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало. Посетителите на Археологически музей „Велики Преслав“ могат да разберат коя е втората огърлица от съкровището през целия туристически сезон 2020 година.
Снимка: Археологически музей „Велики Преслав“
24shumen.com
