Заради недалновидни решения, незаинтересованост или неразбиране (кое е по-вярно от днешна гледна точка е трудно да се прецени) вече повече от половин век шуменската художествена галерия е принудена да митарства от сграда в сграда и да минава през различни изпитания, без да има вина. Сякаш е нелюбимото дете на местната култура.
Първата постоянна изложба в града е организирана през далечната 1946 г. в НЧ „Добри Войников-1856“ с картини от колекцията на шуменския художник Димитър Вичев и е посветена на 90-годишнината на читалището. От тогава до днес галерията се помещава на различни места – в някогашния партиен дом, в изложбения салон на ТПК „Мебел“ и т.н.
В най-доброто си време, от 1977 г. до към 1990 г., за което вероятно си спомнят само хората над 60-те, тя беше настанена в представителната сграда в центъра, строена за Общински дом по инициатива на д-р Петър Кърджиев, кмет на Шумен от 1902 до 1908 година.
За съжаление, след промените Шумен не можа да се пребори и да я запази като галерия, както направиха повечето градове в страната. Днес там се помещава Съдебната палата. А пред Шумен и шуменци отново стои въпросът за сградата.
Дежавю.
През 2025 година Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ ще чества своята 70-годишнина. Дали дотогава ще успее да влезе в обновения комплекс на ул. „Цар Освободител“, не е сигурно.
Според арх. Васка Рачева, на която беше възложено изработването на проекта „Довършителни работи и адаптация на съществуваща сграда „Елеонора 1-2“ в художествена галерия – постоянна експозиция“, направеното до момента не представлява цялостно завършен обект.
През октомври 2023 г. приключи етап от строителството, можем да кажем най-голямата част от това строителство – около 90%. Творци, общински съветници, граждани, медии бяха поканени, за да се запознаят с изграденото до момента. Общото мнение беше положително. Всички бяха обнадеждени, че е дошъл краят на 30-годишната одисея на шуменската художествена галерия. Явно обаче в еуфорията едно кратичко изречение от казано тогава е убягнало от вниманието на част от присъстващите – „който дойде след нас, да довърши целия проект“ – тук.
А „да довърши целия проект“ означава да се адаптира присъединеното по-късно ъглово помещение (бивш магазин), което беше допълнително закупено от Общината, както и дворното пространство към комплекса, част от което също беше допълнително закупено. Но …, както се казва в една българска поговорка „на триците сме скъпи“. Направихме голямото, за малкото няма пари.
Добре, щом в общинския бюджет няма пари, нека да са от програми към МК. Нали в началото на годината това обеща и министърът тогава Кръстю Кръстев. Още повече, че има издадена виза за проектиране от главния архитект. Има възложено и изпълнено проектиране и на дворното пространство. В крайна сметка, остана нещо наистина много малко, но без него няма галерия, колкото и заповеди за преместване и настаняване да бъдат издавани.
В отговор на въпроса какво трябва да се направи, за да стане галерията действаща, арх. Васка Рачева пише още: „Проектът не е реализиран в цялост. Експозицията на открито не може да се осъществи, поради неизпълнени строителни дейности в дворното пространство. Отводняването на двора, както и полагането на хидроизолация към основите на криптата са задължителни, за да може да функционира галерията. Всякаква външна влага създава предпоставки за неправилно съхранение и експониране на произведения на изкуството. Липсва съгласувана екзекутивна документация от МК и общинската администрация, както и положително становище за приемане на обекта от МК. За цялостното му приключване и приобщаване на новопридобитата площ трябва да се изготви нов проект.“
Тук трябва да допълним, че успоредно със строителните работи по комплекс „Елеонора“ беше разработен и експозиционен план, съгласуван в МК на 21 ноември 2023 г. с цялата необходима документация. Постоянната експозиция съдържа творби с национално значение на едни от най-ярките имена в българското изобразително изкуство от началото на 19 век до средата на 20 век. Предвидено е постоянната експозиция да бъде съставена от три тематични колекции – „Вяра“, „Началото“ и „Основоположници“, разположени съответно в приземното помещение, на първия и втория етаж. Включени са 171 автори. Представени са 259 творби от разделите живопис, графика и скулптура.
Експозицията обаче не може да бъде подредена без довършителните работи по адаптацията на присъединеното помещение (бивш магазин) и на дворното пространство към комплекса.
През 2025 година се навършват 150 години от рождението на една от първите български художнички Елена Карамихайлова, чието име носи шуменската галерия. За честта на галерията и за честта на шуменци – нека да отбележим годишнината в обновената сграда.
Роза Енчева
24shumen.com
