Безбрежната прерия.
Преди било орман, ама изсекли горите, че и продали дърветата. Останали само храсти. Поне цялото племе да има къде да ходи по голяма нужда. И всички били благодарни.
Затънтеният Изток, който се мисли за Далечния Запад.
***
Старият Инчучуна Белоглавият Сокол привика в скромния си вигвам Винетуто. Последният дотърча, но внимаваше да не скъса пак менискус. Едва влезе в шатрата, толкова бе налял от товара на властта в последните години.
-Селям, Инчучуна, ъъъ, мараба, ъъъ, т`ва де, Хау… ис дийп йор льов – смутолеви припотеният Винету.
-Отур, бе, вожде, да изпушим по един чибук на мира – рече Белоглавият Сокол.
-Че ние и преди сме пушили, да хванем морфичния резонанс – каза намествайки се вождът. Трепереха му ръцете. Като при избора на шамана на племето. Дали ще мине номерът.
-Остай ти тия работи на старите майстори. Искаш ли да те направя върховен вожд и на моите индианци? – попита Инчучуна.
-То и без това мога да ги напраскам с копието – отвърна смело Винетуто.
-Ааа, сакън. Три вигвама с мансарда и са твои – ядоса се дъртият.
-Халал да ти са бизонските кожи, вземам ги твоите дръгляци. Ще ги пазя, няма да ги давам на команчите на онзи Сараф Дългият лък – отвърна.
Изпуснаха дима и Винетуто тръгна да си ходи. Изпъшка, колената се огънаха. „Вейп да бяхме дръпнали с тоя, замаях се“, си помисли.
Напусна шатрата.
Инчучуна се ухили „Ще го мина…“.
„С 200, 200…“, му се вреше мисълта в същото време на Винетуто.
***
Пък Маниту ги наблюдаваше отвисоко и леко се подсмихваше…
Самуил Крумов/24shumen.com
