Нищо, че вероятно повечето вече сте го видели. Имам немалка аудитория и това трябва да се види и чуе от максимален брой хора.
Това е джензи-то. Това и нищо по-малко от това. Тъпо на квадрат. На куб. На степен голямо „N“.
То е поколението, което знае да си връзва връзките на „сникърсите“, само както са го учили в детската градина и дори не предполага, че има още поне три начина.
То все завършва някаква магистратура и започва нова, но не знае как да не се движи в насрещното по магистралата.
То още не работи и никога няма да заработи нещо смислено, но се има за голямата работа.
То протестира, но в поведението си е на нивото на онези, които проституират.
То не може да говори, но иска да пише. Да пише закони.
То има име, но няма име, защото се срамува от името си и затова има псевдоним, който лесно се изговаря на френски, щото ТО поживяло в Швейцария.
То има Инстаграм, но не е прочело нито грам качествена литература.
То говори с погнуса за „чичковци и лелки“, докато изглежда като лелка, която може и да не е права, но кюфтетата без лук не ги одобрява.
То е гневно, но зарядът, който носи с този гняв е колкото на превтасало говно.
То е…то. Отказва да е „Той“ или „Тя“, ако и да притежава съответстващите атрибути, защото тях ги приема за формалност.
То е само едно „то“, а зад едно „то“ може да крие както персонаж от книга на Стивън Кинг, така и амортизирана от употребяващите я зад@ици табуретка, но никога нещо с истински обществено полезен смисъл.
„Здравейте, аз съм Лекси Фльор, но не се казвам така.“
Нещо като:
– Чук-чук..
– Кой е?
– Аз съм.
