Днес е Велики четвъртък, най-важният ден от Страстната седмица.
Смята се, че на този ден са се случили четири от най-важните събития от Христовите страсти. В Евангелието е записано, че това е денят, в който е станало Божественото умиване на нозете, тайната вечеря на Исус с неговите ученици, произнасяне на молитвата в Гетсиманската градина и предателството на Юда. Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер.
Сутринта на Велики четвъртък във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия и се прави Велик маслосвет.
Вечерта след залез слънце започна и вечерното богослужение с утреня с последованието на четенето на 12-те страдателни евангелия.
Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца. Първото трябва да е в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.
24shumen.com
