Православната църква почита на този ден Възнесение Господне. Той се отбелязва винаги в четвъртък, 40 дни след Великден.
Празнува се от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
В продължение на 40 дни след възкресението си Господ се явявал на своите ученици, беседвал с тях, и им изяснявал много неща за царството Божие.
А на 40 -ия ден от възкресението си Спасителят възвел Своите ученици на Елионската планина, и тук им дал последното си настъвление и благословение. И като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и започнал да се възнася на небето. Полека – лека той се отдаличавал от тях, докато един светъл облак го закрил от очите им. Тогава им се явили два ангела в бели дрехи и казали:
– Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, който сега се възнася пред вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както го виждате да възлиза сега на небето.
Учениците се поклонили и се върнали в Иерусалим с голяма радост. Тук те прекарвали заедно в молитва, и съгласно с обещанията на Господа чакали слизането на Светого Духа.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.
На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Именици днес са: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира, Спасия.
Храмов празник днес има най-старият православен храм в Шумен църквата „Свето Възнесение Господне“.
Църквата е строена преди 6 века. На няколко пъти през годините е била разрушавана и съзиждана. Настоящата сграда е издигната през 1829 година. По късно са събрани дарения и са поканени тревненски зографи и дърворезбари за изработване на олтара, владишкия трон, проскинитариите и иконите. През 1776 година е поръчана и изработена за храма маргаритена златотъкана плащеница.
Тук са служили митрополитите на Преславска епархия. От амвона на църквата са произнасяли слова едни от най-просветените за времето си българи. В двора на църквата са погребани възрожденци, както и двама князе – Димитър Мурузи и Валериан Мадатов, починал при обсадата на Шумен през 1828 година.
24shumen.com
