Не търся мъст, нито пък обвинявам някого за смъртта на сина ми. Убеден съм, че истината рано или късно ще изплува.
В момента съм под голямо напрежение от събитията и нямам представа какво точно е било случено със сина ми, Иво Калушев и другите. Нямам нито време, нито желание да се ровя в детайли и сведения. Хората сами ще зададат въпросите.
Много наблюдатели забелязват съмнителни моменти във видеоматериалите, например, накъде и как се е изтеглил кемперът. В съзнанието ми не остава и предположение, че е могъл да „излети“.
Това казва Яни Макулев, баща на 15-годишния Александър Макулев, който стана жертва на трагедията „Петрохан“, оставила след себе си шест жертви.
Той отхвърля теории за ритуални самоубийства или за участие на секта и категорично не вярва Калушев да е убил сина му.
Родителите продължават да се уповават на някаква тайнствена външна намеса в един случай, който вече е кристално ясен. За някакви джипове фантоми, за някакви дървени, сръбски и прочие мафии. Пренебрегвайки първата червена лампа – как прородолюбители, будисти, за които дори животът на мушичките е важен, са били въоръжение до зъби. А преди легалното (издадени разрешителни с „експресна поръчка“) огнестрелно оръжие, са разполагали и с нелегално такова.
Родители, които отричат очеизваждащата действителност. Оневинявайки „ламата“, те всъщност оневиняват себе си. Защитната реакция на съзнанието. Защото някъде дълбоко в дебрите му, съвестта човърка с „Вие самите ги пратихте в обятията му“.
Защото ако признаят вината на Калушев, ще признаят собствения си провал като родители. Ако от последното изобщо е останало нещо.
Определяйки все още „ламата“ Иво като „свят човек“, те по най-перверзен начин декларират собствената си непогрешимост.
24shumen.com
