Написано от талантливия писател д-р Хасан Ефраимов, което заслужава да се прочете. А и да се сподели:
Човекът обича да се съревновава със Създателя си. Както децата искат да докажат пред родителите си това, което могат да правят. Иска да каже – „Виж ме, колко съм значим вече, Боже. Мога като теб дори. Скоро ще стана и аз Бог като теб и даже ще те задмина“. От време на време Бог не издържа и цапардосва чедата си с опакото на ръката, ей тъй, за адета дето се казва. Да си знаят мястото и да не се самозабравят. Не, не ги удря за да ги заболи! Той ако иска… Но не го прави. Може даже да е от досада. Вие не замахвате ли понякога по някоя муха, превишила правата си? Та нормално ли е да тръгнеш да строиш кула, с която да достигнеш небето? Ей тъй, колкото да нарушиш покоя на Твореца, излегнал се на някой пухкав облак. От човешка простотия, дето се казва.
Римската Империя, 13 декември 115-та година, Антакия. Малко по-на север от Вавилонската кула, която Бог разрушил съвсем наскоро. Скоро за него, иначе за хората е било преди много векове и може би затова не са си запомнили урока. Земетресение от 7,5-та степен удря района. Загиват… Забележете! 260 000 души!
Знаете ли, какво означава тази цифра за онези времена? Населението на света тогава е 200 милиона души. Все едно днес да загинат 15 милиона! Но и това не е било достатъчно.
На 19 май 526-та година удря ново земетресение на същото място. Междувременно, винаги ненаситните и гладни хора правят нова подялба на света и Антакия вече е в пределите на Източната Римска Империя. Степента този път е 8-ма. Загиват 250 000 души!
9 август 1138-ма година. Империята отново е сменила името си, а този път и вярата в Бог, който без това никой не слуша. Вече се нарича Велика Селджукска Империя, мястото е съвсем малко на юг от Антакия и е Алепо, ала щетите не са по-малки. На този ден при опустошителното земетресение загиват 230 000 души. Оф, спирам…!
Наистина ми е трудно да пиша по тази тема. Та, какъв глупак трябва да си, за да тръгнеш да строиш нови Вавилонски кули в този район?
Там ще тресе и след 1 милион години! Тези кули ще паднат, ако ще и да си ги кръстил „Рьонесанс Резидънс“. Те ще паднат, ако ще и да ги рекламираш като „едно кътче от рая“. Само глупак би го направил. Личи че е глупак и по това, че е крал и от желязото и от бетона и от… Какъв глупак трябва да си, за да дадеш и пари и да се навреш в този смъртоносен коптор?
Трябваха ми 7 минути за да разнищя нещата до древността. Всички имате телефони, бе. И даже по улиците вървите гледайки в тях и затова ви блъскат и камиони. Наистина ли вярвате, че загиналите са 40 000? Не бъдете глупаци и вие! Мога да ви подскажа! Умножете бройката по…
В древността загивали по над 200 000, а сега, когато са натикани всички в тези смъртоносни кули… Защо не казват истинската бройка ли? Защото и всички турски правителства са в далаверата. Преди всички избори там е традиция управляващите да узаконяват незаконните сгради. Забележете що за простотия. И, защото строителните предприемачи са едни от основните спонсори на изборите.
Хасан Ефраимов е роден на 15 януари 1966 год. в село Трем, община Хитрино. Завършва медицина в Медицински университет, Варна, а по-късно специализира акушерство и гинекология в Медицинския университет в София.
Живее в Добрич. Автор е на романа „Метаморфоза“ (2016), трилогията за Делиормана – „Дервишки караконджул“, издаден през 2016 г., „Събирачът на болка“ (2017), „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“ (2017), а също и на „Паралелен свят“ (2017) – сборник с разкази на съвременна тематика, „Изпращачът на души“ (2017) – сборник с разкази на лекарска тематика, „Възкресение“ (2018) – сборник със сатирични разкази, „Графити“ (2019) – отново сборник със сатира, „Мълчана вода“(2020), „Щъркелите на Всевишния“ (2021), „Джанки в Манхатън“ (2021).
Стилът му се определя като магически реализъм, преплетен с постмодернизъм.
24shumen.com
