На мястото където днес се намира Централната поща в Шумен някога е имало хан. Срещу него се е намирала легендарната сладкарница „Шкодра“.
В края на XIX и началото на XX век в Шумен имало много бозаджийници. При Илчовите ханове била сладкарница „Малина“. Сладкарница „Розалия“ е наследник на друга по-стара, която се намирала на същото място. Богат бил асортиментът на старите шуменски сладкарници. В тях се предлагали различни таханови и сусамени халви, тулумбички, баклави, саралии, кадаифи.
Сред тях елегантно били разположени тавите с пасти и сладкиши. От кутиите надничали бонбони, а късовете небет шекер приличали на отчупени кристали. От специални устройства се наливали сиропи. Сифоните за газиран сироп били с вкус на мента, малина и ягода.
Миенето на чашите ставало с устройство, което също наподобявало сифон. Слагали халбата с дъното към струята, натискали копче, бликвало водно фонтанче, което замивало чашата.
В своите спомени арх. Здравко Пеев описва несъществуващите днес сгради, на мястото на чешмичката срещу Данъчното на площада. Там била „прочутата сладкарница и бозаджийница, с най-хубавата боза – „Шкодра“.
Бозаджийницата била място за любовни срещи. Момците канели момите “на боза”. Голяма, средна, малка тя се сервирала в халби и разговорите били дълги и приятелски. Да я продават било майсторлък, защото тя имала трайност седем дни. Първите два дни била прекалено сладка, последните два дни прекалено кисела. Заграждали гюма с парчета лед, а бозата била най-резлива между третия и петия ден. Шуменци я купували в стомни, дамаджани и други домашни съдове, когато искали да я занесат у дома.
Бозата била хранителна и здравословна напитка, която през 30-те години на ХХ век лекарите препоръчвали да се консумира от кърмачки и туберкулозно болни защото подпомага храносмилането и укрепва организма.
Собственик на сладкарница „Шкодра“ бил Филип (Фидан) Змейков Фиданов. Той e роден през 1905 г. в село Гари Дебър, Северна Македония. През 1919 г. пристигнал в България с баща си. За съжаление той умира и Филип останал кръгъл сирак в юношеска възраст. От 14-годишен работил. Откраднали му спестените пари, но той успял да се изучи за сладкар. Срещнал в Лясковец съпругата си Марийка от с. Шереметя. Завърнал се в Шумен през 1934 г., купил къща и писал на братята си Спас и Иван да дойдат при него, за да работят заедно в откритата сладкарница. Тя първоначално била собственост на Байрам Алиев. Филип започнал работа при него, а по-късно я откупил и станал неин притежател.
Национализирали „Шкодра“ през 50-те години на ХХ век, а Филип и Спас станали членове на ТПК „Пчела“. Брат им Иван се завърнал в Северна Македония.
Текстът е обект на авторско право.
24shumen.com
