Целта да се храним с по-качествена храна чрез контрол на храните ни доведе до безобразието да нямаме производство изобщо, твърди експертът Сабиха Ахмед. Тя работи от години в сферата на управление на европроекти.
„Контролът на разходването на европейски средства е със същия негативен резултат. Земеделските стопани се принудиха да крият, че им се е отелила кравата, защото с телето се надвишава капацитетът на фермата, за която човекът е получил разрешение. Ако си декларирал домати, но не си успял да закупиш или произведеш собствен разсад и си засадил лук и го произвеждаш, то ти си за прокуратурата, която веднага ще те обвини за източване на европейски средства. Същото се случва и с това ако животните ти „не си пазят ушните марки“.
На земеделския производител му се вменяват задължения, но правата му са никакви“, коментира пред „Гласът на земеделеца“ Сабиха Ахмед. И още:
„На земеделския производител му се вменяват задължения, но правата му са никакви. Отговорите на жалбите, подадени от земеделски стопани с наложени санкции, съдържат един и същ текст, потвърждаващ „коректността“ на проверките от служители на ДФ „Земеделие“. Проверките от своя страна се правят в повечето случаи от амбицирани служители, изпълняващи своите задължения като пазещи нормативните актове (много на брой). И така…ако фермерът пропусне да изпълни някоя точка от многобройни наредби и разпоредби, изпада в лошата ситуация, в която да не получи нищо. Земеделският производител се превръща в потребител, а не в производител. Ако се вземат предвид отрегистрираните земеделски стопанства през последните години ще ни се даде достатъчно информация за това, че нещата не вървят на добре. Допълнително, за утежняване на ситуацията ще спомогне и вдигането на осигурителния праг, който се равнява на осигуровки от 222,23 лв. на месец или 2 666,76 лв. на година. В допълнение са разходите за фураж, вода, препарати, торове, горива, лекарства, такси, обучения, сертификати и т. н.
И по този начин, вместо да „влезнат“ повече средства в хазната, то масовото нерегистриране на земеделски стопани ще доведе до обратния ефект – ще ги намали. И тогава всички тези хора ще са „на гърба“ на държавата, но вече търсейки социални помощи“.
На въпрос „Какво трябва да се промени, за да се стимулира и разшири производството на селскостопанска продукция у нас?“, Сабиха Аахмед отговаря:
„Изводът е, че земеделският производител вече не е на ръба…Просто го няма!
Ако е останало и малко желание да бъде върнат обратно и да произвежда, то трябва да се променят възгледите и да се върне уважението към него.
Нека си дадем сметка, че пустеещите земи и затворените ферми не са в полза нито на хората, нито на земята. Скоро може да се окажем в патовата ситуация и „Произведено в България“ да се превърне в „Можеше да бъде произведено в България“.
На всички тези, които си мислят, че ще хванат мошеник – земеделски стопанин, ще кажа това, че ще остане да ловите едни други себе си. Надъхването в тази посока на управляващи, проверяващи, контролиращи и раздаващи правосъдие е балон. Със спукването му и въздухът ще се слее с останалия, само усилията за надуването му ще останат за тяхна сметка. Примери много:
Осъдени условно за 180,00 лв. „злоупотреба с европейски средства“;
Връщане на първи транш от получена субсидия по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ поради погиване на насаждения, а повторна проверка е отказана;
Връщане на субсидия поради умрели пчели в момент на масово измиране на пчели в цялата страна;
Връщане на субсидия поради изпаднали ушни марки, въпреки наличие на всички декларирани в стопанството животни.
Далеч съм от мисълта да няма контрол, но трябва да се знае едно – това е земеделие, а земеделието е на къра. Там падат градушки, падат слани, има суша, има наводнения, а освен това и площите не са в идеална форма, тоест не е по учебник и всичко това не прави хората измамници. Когато се иска повторна проверка, нека бъде разрешена, нека се даде шанс на фермера да възстанови стопанството си. Смятам, че Министерство на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“, БАБХ и земеделският стопанин са екип, за да има по-добро земеделие в България, а не земеделският стопанин да бъде оставен сам срещу всички.
Друг основен проблем е, че масово проверки се извършват след изтичане на стопанската година, т.е. след 1 октомври, след което се пишат несъответствия за това, че няма дини, домати и други. Питам, как да има?! Ходи се на проверки през зимния сезон, отварят се зазимени кошери за проверка, което също не бива да бъде така.
Може пък да е дошло времето на нови политически проекти, защитаващи и зачитащи труда на земеделския производител?! Времето ще покаже…“.
24shumen.com
