Румен Радев трябваше да влезе в политиката още през 2021-ва. Тогава изпусна момента, вперил поглед в спокойствието на „Дондуков“2 при един втори мандат. Властта обаче му се услади чрез служебните му кабинети. И сега провидя шанса си, в поредния политически хаос. Прави го преди да изтече мандата му, за да не последва съдбата на Георги Първанов и неговата АБВ.
Лъкатушенията на Радев в дясно, ляво, център, горе, долу, са просто откъсване на електорат. Надява се да вкара в своята орбита избирателите на малките партии. Последствия ще има и за ПП. Не за ДБ, която има малко, но хард електорат от т.нар. „градска десница“, която едва ли ще се увлече от политик, вкаран в „Дондуков“ 2 от БСП. Най-големи щети обаче се очакват за „Възраждане“, защото профилът на избирателя на Радев е същия като този на Костадинов.
Радев обаче все още разчита на някакъв мажоритарен вот. А ще трябва да умува листи. Проблемът е, че хората са кът. Тия, които стават не искат, а тия, които искат – не стават. И когато листите се напълнят с политически ренегати, номади от всякакви други партии, Радев в този момент ще прозре как се срива рейтинг. (Ахмед Доган и Васил Божков вече му се лепнаха, самопредлагайки „вечна дружба“).
Като тръгне и на терен, овъртоли се до ушите в калта на българската политика, ще трябва и да отговаря на много въпроси. Като този за „Боташ“, който е като Дамоклев меч, чийто конски косъм изтънява. Това е и цената на златното ложе и охолството на политическата софра, която не винаги се подчинява на менюто на колективната безотговорност.
А, каква е историята за Дамоклевия меч, разказва Марк Тулий Цицерон в своето съчинение за тирана на Сиракуза Дионисий Втори, посрещнал един ласкател, който много искал живот като неговия…
Самуил КРУМОВ
