Днес Православната църква отбелязва Тодоровден, който се празнува винаги в първата събота на Великденските пости. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано, но за Божието око това не могло да бъде тайна.
Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната.
Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Народното поверие гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
Имен ден празнуват: Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.
24shumen.com
