„Нито за миг не съм се колебал“, споделя отец Валентин Станчев
Полицай от „Съдебна охрана“ избра да служи на Бога през рутинните си задължения да конвоира подсъдими, оковани в белезници по време на съдебен процес.
“Честно казано, не ми беше трудно да взема това решение. Тази мечта беше съзряла отдавна в мен още от 2007 година, когато се въцъркових. А митрополит Йоан прецени, че вече е дошло времето да ме ръкоположи за свещеник на Българската православна църква“. Така отец Валентин Станчев аргументира пред 24shumen.com съдбовния избор в житейския си път. „Аз му казах, че съм готов. Не съм се отказал“, сподели той. Валентин Станчев е завършил „Теология“ в Шуменския университет. Има и магистратура в Богословския факултет на Софийския университет.
Колегите полицаи били изненадани от решението на Валентин. Единствено твърдата му вяра ги убедила, че ще зареже професията. И така постепенно приели „много добре“ избора, че човек на реда е решен да се посвети на Бога. Даже е имало случаи полицейски служители в критична ситуация да го търсят за съвет какво да направят, за да разрешат възникнали проблеми. „Търсеха ме като вярващ човек“, спомня си бившият полицай. Признава, че е давал съвети.
Бъдещият свещеник влиза в храма преди 17 години. Убеден е, че тук намира правилния път. Истината. Определя вярата в сърцето на човека като дар Божий. Повече от две години служи като дякон в църквата „Свето Възнесение Господне“ в Шумен. А също и като четец и певец. От 2010 до 2022 година е непрекъснато в църквата, всяка неделя. Часовете преди да започне работа в полицията са отдадени в служба на Бога. След като запали кандилата пред иконите Валентин Станчев започва обичайните си задължения на полицай в „Охрана на съдебната власт“. В това звено са минали 28 години от живота му. Приключва с повишение, като инспектор.
За да навлезе и усвои тънкостите в богослужението според каноните на Българската православна църква му помага и стажуването в най-големият шуменски храм „Свети Три Светители“. „Отец Валентин служеше с огромно желание. Винаги изслушваше и помагаше на всеки, който го е потърсил за съвет“, споделиха служители от храма пред 24shumen.com.
Имал ли е конкретна причина да се посвети на Бога, тъй като обичайно човек се обръща към Създателя след преживени страдания?! „По-скоро имаше лутане да намеря правилния път, но не и страдания, скърби“, казва отецът. Категоричен е бил, че един ден ще се посвети в служба на Господ. Започва да чете Библията. Почувствал го „отвътре“. Внимателно, вниквайки във всяка дума. Прочита Словото Божие за една година. Следват книгите „Закон Божий“ и „Нашата вяра“.
Отец Валентин признава, че в богослужението му помага и синът му Владислав. Той също като баща си е посветен на Бога. Още съвсем малък е бил ръкоположен за иподякон. Една година учи в Духовната семинария „Св. Иван Рилски“ в столицата. Отказва се обаче от обучението след година и половина. „Аз приемам, както и майка му неговото решение“, казва отец Валентин. След като отговаря за две села „цялото семейство ходи на служба“. „Влади е плътно до мен“, казва със задоволство свещеникът. Съпругата му Йоана, която е адвокат, също му помага.
Повече от православните християни вече знаят, че „отец Вальо“ е бил полицай. Днес той служи в най-новия храм в Шумен „Св. Райко Шуменски“ и е повече от категоричен, че кардиналното решение да се посвети в служба на Бога е единствено правилното. Спомня си първите съвети, които му е дал Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Наставленията са да се смирява, тъй като поема по един не лек път. Нужно е и търпение, за да продължи по него.
Отец Валентин не отрича, че понякога си спомня с приятно чувство за работата си в полицията. Но в никакъв случай не съжалява за взетото решение. Определя го като правилно, направено с „моята свободна воля, без никой да му влияе да се откаже от кариера“. Съзнава обаче, че пътят е тесен и трънлив. Питам отеца след като е охранявал престъпници, повечето убийци, дали е забелязвал в тях момент на разкаяние. „Да, имаше покаяние у някои. Усещал съм го. Разкайват се, съжаляват“, казва свещеникът. Дочувал е признания на нарушилите закона, че трябва да се поправят.
Отецът оценява съветите на събратята си, свещеници от Шуменска духовна околия. А именно, „Да не бърза, да служи с търпение. Да помага на вярващите с любов“.
24shumen.com
